Любимата на много планинари хижа „Мазалат“ – това беше едно от местата, които просто нямаше как да пропусна през 2020 г. И така, след една спокойна седмица в родното Русе, на път за София, решихме да се разходим еднодневно до хижата и близкия връх „Вълча глава“. Първоначалната идея беше да отидем и до хижа „Тъжа“, но тази година се е видяло, че ще го даваме по-леко, за да се насладим на всеки миг, вместо да препускаме напред. Ето защо хижа „Тъжа“ остана за друго пътешествие.
Как се стига?
Хижа „Мазалат“ се намира на източната граница на Национален парк „Централен Балкан“. Разположена е на 1620 м. надморска височина и до нея може да се стигне от всички посоки – от север от месността Лъгът, от юг от село Скобелево, от запад от вече споменатата хижа „Тъжа“ и от изток от хижа „Узана“, или дори по-лесно, от хижа „Партизанска песен“. Предвид, че идвахме от Русе, ние избрахме маршрута от хижа „Партизанска песен“ – следва се червената лентова маркировка, която започва от паркинга на хижата.
Според табелите и информацията в интернет, разстоянието между двете хижи се изминава за 3 часа. На нас ни отне около 2 часа и 40 минути, без да сме правили почивки (като изключим съвсем кратки спирания за пиене на вода). По пътя се редуват горички и открити пространства, като значително преобладават горите. В началото маршрутът минава и през едно сечище, което е и всъщност неприятната част от прехода – пътеката е силно изровена, а гледката на разхвърляните нарязани клони и дървета – по-скоро потискаща.
Като изключим това обаче, разходката е много приятна и прохладна. Изкачването е съвсем леко (т.е. почти липсващо), като само на едно място е малко по-стръмно, но за сметка на това – доста кратко. Поради това маршрутът е съвсем подходящ за хора от всякакви възрасти – срещнахме както по-възрастни туристи, така и семейства с деца.
Хижа „Мазалат“
Не случайно за хижа „Мазалат“ се говори, че е най-хубавата и гостоприемна хижа. Разположена е в изключително живописен регион, хижарите са любезни, а храната – много вкусна. Тъй като бяхме планирали само еднодневен преход, не спахме в хижата, но обядът, на който се насладихме и готините хижари ни направиха много добро впечатление. Има някакво чудно спокойствие, което цари около хижата – иска ти се просто да се излегнеш на тревата и цял следобед да се радваш на слънчеви бани (стига да имаш късмет със слънчево време, какъвто беше нашият случай).
Връх „Вълча глава“
Разбира се, не можеше да се разминем само с ходенето до хижата и след хапване и известно релаксиране, удължихме още малко разходката. Съвсем близо се намира връх „Вълча глава“ – според това, което бях чела в интернет – на 20 минути. Пътеката за него е всъщност зимната пътека в посока хижа „Тъжа“, която започва след хижа „Мазалат“ и минава за кратко през няколко скали и горичка, след което излиза на билото и скоро се атакува самият връх. На нас ни отне по-скоро 40 минути да се качим до горе, но това е поради липсата на опит с подобен терен – същинската част на изкачването на върха е доста стръмна – има и кабел, за който може (и е дори силно препоръчително) да се държиш. Тази пътека не бих препоръчала за хора със страх от високо или за малки деца.
Гледките от върха са зашеметяващи. Пред очите се открива билото в двете посоки, а отсреща е масивът Триглав. При тези приказни пейзажи, леката паника, която бях изпитала на няколко места при качването, бързо изчезна и беше забравена. Точно за тези моменти си струва човек да надскочи себе си и страховете си.
Презаредили с енергия и живописни кадри във фотоапарата, се отправихме обратно към хижата, където, преди да тръгнем, отново хапнахме. Забелязали ли сте как всяка гозба в хижите е най-вкусната? На мен ми се случва всеки път. И така, след еднодневно, но много енергизиращо планинарстване се прибрахме в София изморени, но много доволни. До следващия път.
Хижа „Мазалат“ е наистина чудно място и разбирам защо е толкова посещавана и обичана. Лесно достъпна е, а същевременно предлага разкошни гледки. Ако искате да се докоснете до красотата на Централен Балкан и не разполагате с повече от ден – хижа „Мазалат“ е много добър избор.
Comment