В последно време се говори все повече за екология, устойчивост, нулев отпадък. И това е страхотно – виждам все повече хора (и бизнеси) около мен, които предприемат стъпки за намаляване на отпечатъка си върху планетата ни. Аз самата уча нови неща постоянно, защото както знаем устойчивото ежедневие не се получава от днес за утре – това е процес, който иска време, опит и възможности.
Неизбежно устойчивият начин на живот се превръща и в мода. Модерно е да си еко. Това за мен до голяма степен е по-скоро нещо положително, тъй като това позволява на темите, свързани с опазването на планетата ни да стигат до повече хора. На ред с това обаче се развива все повече и още една концепция, която не е много положителна – така нареченият „greenwashing“. Накратко, „Greenwashing“ е маркетингов трик, който цели да заблуди потребителя, че дадена компания или организация е „зелена“, за да пазарува той от нея, с идеята, че така помага на околната среда.
Историята познава много сериозни „престъпления“, свързани с подобно заблуждаване на потребителя, но всъщност поводът да напиша този текст са по-скоро някои изключително странни за мен опити на различни компании „да минат“ за еко. Казвам, че са странни, защото за мен те са смешно очевидни в опита си да „яхнат“ зелената вълна, но пък от друга страна разбирам защо човек може да се подлъже, когато е „начинаещ“ и още (не) се ориентира в обстановката (и аз съм се подхлъзвала, хехе!). Затова и реших, че е важно да поговорим и да дадем примери за някои „еко“ продукти и практики, които според мен е по-добре да избягваме. И за да е по-прегледно, разделих ги в няколко категории:
Еко продукти в не толкова еко опаковки
Бамбукови клечки за уши в пластмасова кутия? Бамбукова четка за зъби в найлоново пликче? [Insert an eco-product here], сложен в каквато и да е (дори хартиена) ненужна опаковка. Нищо не крещи толкова силно „I guess you missed the whole point here“ като този странен хибрид от екологичен (уж) продукт, опакован в пластмаса. Просто си представям как маркетинговият екип на фирмата си е казал „Хей, хайде да си увеличим целевата група като добавим в нея и екоактивистите“, направил е петнадесет минутно проучване в Гугъл за топ еко продукта в момента и го е добавил в портфолиото на фирмата, без изобщо да се задълбочи в идеята зад цялото това нещо. За мен това е абсолютно подценяване и неуважение спрямо потребителя и такива продукти просто не си купувам.
„Еко“ продукти за… еднократна употреба
Не отричам на 100% продуктите за еднократна употреба. Със сигурност има ситуации, в които на всеки може да му се наложи да използва такива – на мен също (аз самата съм далеч от това да живея с нулев отпадък). Обаче не трябва да си мислим, че сме решили проблема със замърсяването като всеки ден си вземаме кафе в картонена, вместо пластмасова чашка (а и както вече е известно, в картонените чашки има пластмасов слой…) и ядем с еднократни бамбукови прибори. Това просто не е вярно. В крайна сметка крайната ни цел трябва да е винаги свеждането до минимум на използването на всякакви продукти за еднократна употреба, защото те просто не са еко – за производството, опаковането, транспортирането (и потенциално рециклирането) на всеки един от тях се използва напълно излишна енергия. И от тази гледна точка, маркетирането на такива продукти като „еко“ за мен е просто лъжа.
Серия от еко продукти на една не много еко марка
Тук пак се връщаме на маркетинговия екип. Само че в случая фирмите, които правят това въобще не си играят „на дребно“. 😀 Този път проучването със сигурност е било повече от петнадесет минути, вложени са повече мисъл и ресурси. Въпреки това, за мен това продължава да не е убедително. Защо фирмата не промени цялата си концепция? Ако уж е осъзнала, че продуктите ѝ замърсяват (дали чрез опаковката, дали чрез съдържанието), защо прави само една серия, а всички останали продукти си остават същите? Ами защото иска да продава. И в това няма лошо, но нека не вкарва потребителя в заблуждение, че рязко е станала супер осъзната и еко. 🙂
Еко продукти, тествани върху животни
Тук може би се отклонявам малко от темата, но реших да включа и тази точка, тъй като според мен хората масово просто не се сещат за това. Колко еко е един продукт, ако е тестван върху животни? За мен поне – изобщо. И тук дори не говорим за това дали е правилно или не да се тества върху животни (защото това не е предмет на този текст), а за това, че поне според мен е лицемерно да твърдиш, че продуктът ти е създаден в хармония с природата, ако е тестван върху животни. Just sayin’.
Ако не си купиш това, няма да си еко
В момента на пазара има все повече нови и различни продукти, които ни помагат да живеем по-устойчиво. И това е наистина чудесно – и аз имам стоманена бутилка, туристически прибори, памучни торбички за пазаруване и т.н. Преди да си купим всеки продукт обаче е важно да си зададем въпроса дали наистина имаме нужда от него. Въобще използваме ли някога сламка, за да имаме нужда от метална такава (това е просто пример!)? Никой продукт, независимо дали е брандиран като еко или не, няма да направи магически живота ни по-устойчив. Последното зависи само и единствено от нас. Затова е добре да не се поддаваме на внушения, че само, ако си купим точно тази мултифункционална гъба-изтривалка-метла ще сме истински еко. 😉
Честно казано ми се искаше този текст да е по-весел и позитивен и със съжаление трябва да отбележа, че това не се получи. Темата просто не е весела, както е често с повечето теми, за които е крайно нужно да се говори. Надявам се обаче, че съм успяла да ви дам идеи за някои неща, за които е добре да се оглеждате по пътя си към по-устойчивия начин на живот.
И тук, както обикновено, искам да отбележа, че не призовавам към крайности, просто защото не мисля, че те са продуктивни. Ако искате нещо, ако имате нужда от него, ако ще ви е полезно, но за жалост е в пластмасова опаковка и няма алтернатива – купете си го! И после пишете на фирмата производител и ѝ дайте обратна връзка. 🙂 Нещата не винаги са перфектни, но именно градивните коментари и идеи ще ни помогнат да ги подобрим. Само така, с малки стъпки, но осъзнато и уверено можем да се придвижваме по пътя на устойчивия начин на живот. 🙂
Ако тази статия ви е харесала, може би ще ви хареса и тази: Моят път към нулевия отпадък: кухнята.
Comment