Когато говорим за отпадъци и замърсяване, вероятно първата асоциация на повечето хора е с еднократната пластмаса или пък с някоя замърсена река. По-общо погледнато може би повечето си мислят и за мръсния въздух или пък за въглеродните емисии. Както съм споменавала и преди обаче, има и други видове отпадъци, които може да се опитаме да намалим, ако ни е грижа за околната среда и искаме да живеем по-устойчиво. Едно от тези неща са хранителните отпадъци, които, както се оказва, са с не малък обем, особено на фона на все по-ограничените ресурси на планетата ни и това, че все още има милиони хора по света, които гладуват.
И ако не ви се вярва, че в действителност има проблем с хранителните отпадъци, ето малко статистика за Европейския съюз за 2021 г.:
- В ЕС генерираните хранителни отпадъци на глава от населението са около 131 кг. годишно 54% от тях (70 кг) са от домакинствата. Останалите 46% са генерирани нагоре по веригата за доставка на храни.
- Т.е. общите хранителни отпадъци в ЕС на годишна база са над 58 милиона тона, от които над 31 милиона тона са от домакинствата.
- В България генерираните хранителни отпадъци на глава от населението са около 103 кг. годишно. 51% от тях (53 кг) са от домакинствата. Останалите 49% са генерирани нагоре по веригата за доставка на храни.
- Общите хранителни отпадъци в България на годишна база са над 711 хиляди тона, от които над 362 хиляди тона са от домакинствата.
*Данните са от Евростат: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Food_waste_and_food_waste_prevention_-_estimates
Въпреки че чисто процентно в България хранителните отпадъци на глава от населението са под средните за ЕС и страната е в първите 10 с най-малко отпадъци (отново на глава от населението), 53 кг на човек на година съвсем не е малко. Това са около 265 средностатистически ябълки или пък 662 шоколада… 😀 Така де, като си го сметна в количеството храна, което аз ям на дневна база, направо ми става зле. 😀
*Не ям само ябълки и шоколади, така че хайде… може да кажем и, че това са 177 пилешки бутчета. 😁
Затова през последните години все повече се опитвам да намаля случаите, в които се налага да хвърлям храна и се старая цялостно да допринеса, където е възможно, за намаляването на хранителните отпадъци. Не че винаги се получава… Понякога не се. 🙂 Но аз отдавна не търся 100% успех, а толкова, колкото ми позволява да постигам нещо смислено, без да се самоизяждам от вина, че не съм спасила някой морков. 😀 Така че, ако и вие гледате в тази посока, ето няколко неща, които съм открила, че ми помагат.
Планиране на седмично меню
Мисля, че това е „хакът“, който работи най-добре за мен. Истината е, че започнах да планирам седмичното меню на нашето семейство поради съвсем други причини, но се оказа идеален начин да намаля изхвърлянето на храна у дома. Планирането на менюто ми позволява да направя точен списък на продуктите, които ми трябват за седмицата и така да не купувам нищо, което просто да забравя и да се развали в хладилника. За свое улеснение използвам приложението Recipe Keeper, където можеш да запаметяваш рецепти, да правиш календар с меню и автоматично да зареждаш списък с продукти, които са ти нужни, но човек може да прави същото и без такова приложение.

Подреждане на списъка с покупки спрямо магазина
Това е нещо като второ ниво след планирането на менюто. 😅 Когато пазарувам в някой от големите магазини, подреждам списъка с продукти спрямо разположението на самите продукти в магазина. Така се лутам по-малко в магазина и пестя време, но и намалявам възможността да се отплесна с купуване на ненужни неща.

Пазаруване на сит стомах
Това май е всеизвестно, но все пак да го спомена. 😀 Хич не е добре човек да пазарува гладен, защото е склонен да си купи много повече от нужното…
И грозните зеленчуци заслужават любов
Шегата настрана, това си е съвсем вярно. Освен ако не ви трябват чушки за пълнене, и кривите ще свършат работа. Хората обаче инстинктивно посягаме първо да вземем най-правите и красиви краставици и моркови и най-идеално кръглите домати… А реално няма никаква разлика във вкусовите качества или пък в полезните вещества. Така че може да си поставите за цел да вземате именно грозните плодове и зеленчуци и така да намалите шанс да бъдат бракувани, ако никой не ги купи. Тук вметка, че сходна е съдбата често на самотните банани, на които също си струва да дадем шанс. 😁

Местните храни са по-еко
Това може би малко излиза от темата, но все пак напомнянка. Колкото по-близо е произведено нещо, толкова по-малко ресурси са използвани за достигането му до потребителя, съответно и са генерирани по-малко отпадъци.
Съхранение на храната
Така, напазарували сме отговорно. 😀 Важно е и как съхраняваме храната. Каквото си е за хладилника е добре да стигне до него възможно най-бързо. В самия хладилник също е добре да има някакъв вид организация, която да помага за това да не се забравя храна. Най-основното, което ми помага на мен е да държа всичко в прозрачни кутии и каквото трябва да се изяде по-скоро и бързо, да е по-отпред и да се вижда. Всякакви зеленолистни пък (магданоз, копър, маруля) виреят повече време, ако се натопят във вода.

Ако имате голям хладилник и повече храна (ако сте например голямо семейство), предполагам, че може да вкарате и някаква по-сложна система за подреждане, както и да ползвате етикети и подобни. Аз към този момент не съм усетила такава нужда. 😅
Друго полезно нещо: ползвайте смело фризера. Случва се понякога планът ми за седмицата да се промени и да нямам възможност да сготвя нещо, което съм купила, преди то да се развали. Директно слагам във фризера. Много готови храни също могат да се замразяват, в случай, че сте сготвили повече от нещо и не искате/не можете да го изядете.
Срокът на годност не винаги е това, което изглежда
Сроковете на годност могат да са малко объркващи. Има поне 3-4 начина, по които са маркирани: „Срок на годност“, „Годен до“, „Използвай преди“, „Най-добър до“… Първите три казват до кога е безопасно да се използва храната (т.е. след въпросната дата, храната НЕ трябва да се яде). „Най-добър до“ обаче означава, че до посочената дата храната е с най-голямо качество според производителя (вкус, цвят, мирис, консистенция…) и МОЖЕ да се консумира и след тази дата, по преценка на потребителя. Така че няма нужда да изхвърляме тези храни, ако е минала въпросната дата, а спокойно да ги консумираме, стига да не изглеждат развалени.
„Рециклиране“ на храната
Колкото и да планираме и внимаваме, винаги има остатъци. За някоя рецепта ни е трябвала 50 грама моцарела, а опаковката е от 100 грама; сготвили сме повече, но днес не сме имали много апетит; трябвало е да променим плана си и да ядем навън… В тези ситуации, освен замразяването, може да помислим как да (пре)използваме това, което имаме в хладилника. Моите топ предложения са:
- Зеленчукова крем супа – всички останали налични зеленчуци в хладилника. Само сварявам всичко (често в бульон, който имам замразен във фризера), добавям подправки, мляко, миксирам и voilà!
- Огретен/запеканка/омлет – тези позволяват да сложа почти всичко, което искам – сирене, шунка, зеленчуци, грах… Заливам отгоре със сметана и кашкавал, пека и готово.
- Паста – тук пак позволява доста импровизация с каквото има изостанало в хладилника и винаги е вкусно. А веднъж дори „рециклирахме“ една крем супа от печени чушки, която стана доста приличен сос за спагети Болонезе. 😅
- Зеленчуков бульон – ако запазите всякакви листа и обелки от зеленчуци през седмицата, може да ги сварите на супер бульон. Ето тук има една хубава рецепта.
По линията на зеленчуковия бульон от обелки, в интернет има супер много рецепти за храни от така наречените „food scraps“. Ако се разровите, ще се учудите от колко от „частите“ на зеленчуците, които по принцип изхвърляме, могат да се сготвят неща (аз поне се учудих!).
Компостиране
Тук може би пак излизаме леко от темата, но може би и не съвсем. 😁 Истината е, че на мен компостирането хич не ми се получи… 😅 Засега съм сложила тази тема на пауза вкъщи и чакам да ѝ дойде пак времето… Но пък ето тук и тук може да прочетете как се случва магията.

Спасена храна
Нещо сравнително ново в България е развитието на идеята за спасена храна. Вече има места, които предлагат храна, която биха изхвърлили в края на деня, на по-ниска цена (например любимото ми Кисело и сладко), както и две платформи, през които директно може да си купите такава храна от различни места: Foodobox и Foody.to.
Други отпадъци
Вече го загатнах един-два пъти, че освен за самите хранителни отпадъци, можем да мислим и в посока как да намалим отпадъците, свързани с храната: опаковки, ресурси за транспорт и други. В тази връзка, в блога имам и статия за намаляването на отпадъците в кухнята като цяло.
Нещо, което не споменах е, че намаляването на хранителните ни отпадъци помага не само на природата, но и на нашия бюджет. 😀 Наскоро чух, че често за големите каузи по-голям мотиватор за хората да се включат в тях са възможността те да спечелят нещо от това и/или идеята, че е готино и модерно. Истината е, че и аз преди години запонах да пазарувам основно дрехи втора употреба, защото беше по-евтино и защото имаше готини и различни находки. Изобщо не съм знаела, че модната индустрия замърсява, че има лоши условия и труд и т.н. Така че, съвсем искрено – ако не виждате голяма стойност в пестенето на хранителни ресурси за опазването на околната среда, то поне може да си направите една проста сметка колко ще ви спести това на вас. Струва ми се, че и това не е чак толкова лош мотиватор. 😉
*Заглавната снимка е на Nicholas_Demetriades
Comment