В предишната статия разказах за еднодневното ни пътуване до езерото Блед в Словения и амбициозното ни решение да го съчетаем с посещение на ждрелото Винтгар. „Амбициозно“, защото Блед си иска поне ден, за да се посети пълноценно. Това не значи, разбира се, да се откажете от посещението на Винтгар, просто го планирайте за друг (следващия, например) ден. А защо си струва да го направите, разказвам в следващите редове.
За ждрелото Винтгар
Ждрелото Винтгар се намира в Юлийските Алпи, в северозападна Словения и, както вече стана ясно, съвсем близо до град (и езерото) Блед. За съществуването му е „виновна“ река Радовина, която, преминавайки през скалите, е образувала множество басейнчета и бързеи, а в края на му е и 13-метровият водопад „Шум“.
Цялото ждрело е дълго 1,6 км, а височината на скалите му достига между 50 и 100 метра. В миналото до ждрелото почти не е имало достъп, докато днес то може да се обходи от край до край благодарение на дървените платформи и мостчета, изградени по цялото му протежение.
Как се стига до ждрелото
Освен със собствено превозно средство (кола, колело, мотор…), до ждрелото може да се стигне и с (между)градски транспорт. От град Блед има електрически автобусчета, които пътуват на всеки час. „Уловката“ е, че подобно на Плитвичките езера, в ждрелото се влиза с билет, който е валиден за определен часови интервал. Т.е. трябва много добре да се планира кога да се хване автобуса, за да не се изпусне времето за влизане.
Ние от много планиране накрая ходихме от Блед до ждрелото пеш. И да, това е другата опция по принцип, но особено в жегата е една доста неприятна опция. Затова пак ще кажа – много добре мислете, ако искате като нас да съчетаете 100 неща в един ден. В нашия случай си походихме около час от езерото Блед до ждрелото (доста стегнато ходене). За щастие поне на връщане се възползвахме от автобусчето.
И накрая, до ждрелото може да се стигне и с влак, но отново има известно ходене – ако Google Maps не ме лъже, около 20 минути.
Посещението на ждрелото
Както споменах, посещението става с билет, който е валиден за определен часови интервал. Добре е билетът да се купи предварително, защото особено лятото има много туристи и съответно има лимит на броя хора, които могат да влязат. Най-спокойно е сутринта рано или след 15 часа – ние си бяхме взели билети именно за следобеда.
Дължината на посещението зависи от темпото на ходене и… от броя снимки. Но все пак са под 2 км, така че не вярвам на някого да му отнеме повече от половин час (въпреки че на сайта на ждрелото пише, че отнема около 45 минути). Специфичното, обаче е, че пътеката е еднопосочна – след края на ждрелото се поема по нов маршрут, който завърта полукръг около него и стига обратно до входа. Всъщност маршрутите са два и са тематични според предпочитанието на всеки – единият е в гората, а другият е повече на открито. Вторият е малко по-дълъг, но и двата отнемат около 2 часа, пак в зависимост от темпото (на нас този през гората ни отне около час, но ходехме доста стегнато).
Тук вмятам, че на сайта на ждрелото има много подробна информация за всичко, което разказах дотук и пак на него може да се закупят билети предварително.
Самото ждрело както се вижда от снимките е наистина страшно красиво! Водата е ту бърза, ту по-бавна, но навсякъде много синя и много чиста. А всички платформи и мостчета бяха в перфектно състояние. Може би изглежда странно човек да си плаща билет за посещение на природна забележителност, но предвид цялата организация и колко поддържано е всичко (а и че ждрелото без цялата инфраструктура дори не може да бъде посетено), според мен е съвсем оправдано. Дори на входа получаваш каска, която да носиш (задължително) през цялото време докато си вътре!
И този път нямаше как да не се сетя за много подобно място в България… То не е само едно, но най-много в съзнанието ми беше Дяволската пътека, която е също толкова впечатляваща и вълнуваща, но за жалост далеч не толкова добре поддържана (да не кажа, че на няколко места си е направо опасна). Пак разсъждавах защо държави като Хърватия и Словения имат толкова успешен туризъм, а нашата мила родина, въпреки богатите си природни дадености, е далеч от това ниво… Пак стана леко минорно в края, но няма как човек да не мисли по тези въпроси като види как може да е (по-добре).
В крайна сметка, отново напълних очите, сърцето и душата с гледки и въпреки че имахме един крайно изтощителен ден, бях щастлива в края му. Словения има наистина прекрасна природа и определено това не е последната ми среща с нея – вече мисля за бъдещи посещения и приключения!
