Категория: България

Едно от предимствата (за мен) на това да живееш в София е, че повечето от половината български планини се намират само на час с кола от града. А за планинар ентусиаст като мен, това си е истинско щастие. 😀 На фона на Витоша, някои от тези планини са доста непопулярни, а определено си заслужават да бъдат опознати. Такава е и Чепън планина, която се намира до град Драгоман.

Пролетта официално е тук (въпреки че днес все още упорито се крие от нас) и с това дойде и сезонът на водопадите. Затова, специално за „ловците“ на водопади, днес ще ви разкажа за водопад „Скока“, който се намира в покрайнините на град Тетевен, в края на екопътека „Под пръските на водопада“.

Зимата вече наднича зад ъгъла, но по всичко личи, че слънчевите дни не са съвсем свършили. Затова не бързайте да прибирате туристическите обувки! Само се облечете по-топло и беж на лов за есенни приключения! 😊 А ако искате хубавото време да ви е (почти) на 100% сигурно, най-добре се отправете към южна България. В края на октомври и ние се разходихме в там – посетихме Мелник и отидохме пеша (да, пеша!) до Роженския манастир. Това не беше първият път, в който съм в региона, но нямах представа, че тук се крие чудна пътека от града до манастира, осигуряваща зашеметяващи гледки към Мелнишките пирамиди и околните планини.

Колкото и да обичам високите върхове и дългите преходи, понякога не отказвам и някоя и друга приятна и лесна екопътека. 😀 Ей така да си се разходя, лекинко, бавничко, спокойничко. Да изям един сандвич, защото ми се яде сандвич, а не защото ми трябва извинение да си поема малко въздух. Точно такава разходка си направихме в началото на септември по екопътека „Бяла река“. Чудна и много лесна екопътека.

В началото на септември решихме да посетим не толкова популярната Осоговска планина, пета по височина в България. Крайната цел беше първенецът връх Руен, но минахме и през връх Църни камък, връх Мали Руен и връх Шапка. Падаме си по такива места, на които не е препълнено с туристи и можем по-пълноценно да се насладим на природата около нас. И въпреки че маршрутът се оказа доста по-изморителен (и дъъъъълъг) от очакваното, преминаването му ни донесе огромно удовлетворение.

Лятото е може би най-популярният сезон за пътешествия, но аз много харесвам и есенния „туризъм“. През октомври все още има много слънчеви дни (но без непоносими високи температури), а пейзажите както в града, така и в планината, са приказни заради разноцветните корони на дърветата. И ако си търсите съботно-неделно приключение, ето една идея от мен – Странджа.

Много обичам еднодневните преходи в планината. Дори да имаш натоварено ежедневие и много задачи за вършене, все можеш да отделиш един ден от уикенда и да се разходиш в планината, да се откъснеш от всичко и да си починеш. Психически, защото физическото натоварване е неминуемо. Но пък после какъв хуууубав и дълбок сън те чака… 😊