Етикет: стара планина

За много хора август месец е време за море. Банските в магазините свършват, градовете (и офисите) се изпразват, а социалните мрежи се пълнят със снимки на пясък, вълни и студени коктейли. Август месец обаче е и време за планина. Денят е още дълъг, времето разкошно, горските боровинки и малини узряват… Едно от хубавите неща на София е, че е заобиколена от планини. Така де, всички веднага се сещаме за Витоша, но истината е, че около града има и други, макар и да не са (чак) толкова популярни.

След като вече ви разказах за приключенията ни в Трънско (ама наистина си беше приключенско, макар и да не го бяхме замислили така), се отправям към Тетевенския Балкан, където бяхме още на следващия ден. Да, не са много близо двете, но тазгодишните ни планове за планина претърпяха много (неочаквани) промени…

Искърското дефиле е несъмнено едно от най-красивите места в България и ние го посещаваме поне веднъж всяка година. Досега това винаги се е случвало след края на лятото. Есента шари много красиво дърветата и гледките са зашеметяващи. Тази година, обаче, за пръв път се разходихме в околността през пролетта и то на връх Великден. И за да „уважим“ сезона на водопадите, отидохме до водопад „Под Камико“ по едноименната екопътека.

Едно от предимствата (за мен) на това да живееш в София е, че повечето от половината български планини се намират само на час с кола от града. А за планинар ентусиаст като мен, това си е истинско щастие. 😀 На фона на Витоша, някои от тези планини са доста непопулярни, а определено си заслужават да бъдат опознати. Такава е и Чепън планина, която се намира до град Драгоман.

Пролетта официално е тук (въпреки че днес все още упорито се крие от нас) и с това дойде и сезонът на водопадите. Затова, специално за „ловците“ на водопади, днес ще ви разкажа за водопад „Скока“, който се намира в покрайнините на град Тетевен, в края на екопътека „Под пръските на водопада“.

Колкото и да обичам високите върхове и дългите преходи, понякога не отказвам и някоя и друга приятна и лесна екопътека. 😀 Ей така да си се разходя, лекинко, бавничко, спокойничко. Да изям един сандвич, защото ми се яде сандвич, а не защото ми трябва извинение да си поема малко въздух. Точно такава разходка си направихме в началото на септември по екопътека „Бяла река“. Чудна и много лесна екопътека.

Много обичам еднодневните преходи в планината. Дори да имаш натоварено ежедневие и много задачи за вършене, все можеш да отделиш един ден от уикенда и да се разходиш в планината, да се откъснеш от всичко и да си починеш. Психически, защото физическото натоварване е неминуемо. Но пък после какъв хуууубав и дълбок сън те чака… 😊

Любимата на много планинари хижа „Мазалат“ – това беше едно от местата, които просто нямаше как да пропусна през 2020 г.

Нали сте чували за седемте чудеса на света? Вдъхновена от този списък, днес ще ви разкажа за десет дестинации, които са моите чудни места в България.