Беше събота вечер и решихме, че ни се гледа документален филм. Разбира се, написах „най-добри документални филми“ в Google, тъй като не се сещах за нищо конкретно. В класацията, която отворих, филмът „Медена земя“ беше вторият филм. Бях чувала за филма покрай номинациите му за Оскар, но не го бях гледала. И тъй като темата за пчелите и опазването им особено ни вълнува в последно време, решихме да го гледаме.
Понеже не бях планирала да го гледам, не бях гледала трейлър и не бях чела мнения за филма, нямах абсолютно никакви очаквания. Обичам да гледам филми по този начин. Понякога неизбежно се разочаровам, но в случаите, в които филмът се оказва добър, той ми носи още по-голямо удоволствие и удовлетворение. „Медена земя“ се оказа точно от тези филми.
„Медена земя“ е разкошен филм. По принцип не планирах да пиша рецензия за него, нито за който и да е друг филм, тъй като не мисля, че имам данни за филмов критик. „Медена земя“ обаче толкова много ми хареса и има толкова силно послание, че според мен всеки човек трябва да го гледа. С тази рецензия се надявам да вдъхновя още хора да го сторят.
За филма
„Медена земя“ (на македонски „Медена земja”, на английски „Honeyland“) е документален филм от 2019 г. от Северна Македония. Номиниран е и печели множество награди за филмово изкуство, като включително е номиниран за две награди „Оскар“. Филмът разказва за живота на Хатидже Муратова, македонка от турски произход, една от последните пчеларки в Европа, които се грижат за диви пчели.
Хатидже живее и се грижи за болната си майка в малкото село Бекирлия в Северна Македония. Историята се развива в рамките на близо година и проследява живота ѝ преди и след нанасянето на новите ѝ съседи, отношенията ѝ с тях и промените, които те носят.
В действителност, филмът е сниман в продължение на 3 години и събира над 400 часа филмов материал. Създателите, Тамара Котевска и Любомир Стефанов разказват, че са снимали толкова дълго, тъй като понякога са пропускали някои важни моменти от живота на пчелите и трябвало да чакат година, за да могат да ги заснемат. Освен това, 95% от кадрите във филма са абсолютно автентични, единствено пристигането на съседите на Хатидже е трябвало да бъдат заснето допълнително, тъй като екипът е пропуснал този момент.
Защо филмът ми хареса
Без да издавам историята на филма, за да не разваля удоволствието от гледането на някого, ще разкажа защо филмът ме впечатли толкова.
„Медена земя“ е заснет изключително красиво, но едновременно с това, автентично. Няма нищо замаскирано, скрито, изкуствено. Тази автентичност носи една изключителна неподправена емоция, която може да се усети през всеки кадър, всяка реплика, всеки звук. Това позволява на зрителя да се потопи в историята, да я съпреживее, да се усети като част от нея. Аз обожавам такива филми, тъй като те успяват да ме развълнуват много силно.
Това, което е още по-важно обаче, са темите, които филмът повдига. От една страна „Медена земя“ разказва за човешкия живот с неговите трудности и неволи, за упоритостта, трудолюбивостта, желанието и волята да продължиш напред. От друга страна филмът разглежда връзката и взаимоотношенията между човека и природата и нуждата от баланс, липсата на който се оказва пагубен и за двете страни.
„Медена земя“ е филм, който е направен, за да те накара да се замислиш. За мястото ти на Земята, за начина ти на живот, за консуматорството, за влиянието ти върху околната среда. Зададох си много въпроси след като го изгледах. Какво имам? Достатъчно ли ми е? Как живея? Какво правя? Какво мога да направя, за да съм в по-добър баланс с природата? И още, и още… Смятам, че всеки човек трябва да изгледа този филм и да си зададе тези въпроси.
Надявам се, че тази рецензия ще възбуди поне малко любопитството ви и ще ви провокира да гледате „Медена земя“. Защото наистина си заслужава.
Послепис: Ако искате да подкрепите пчеларите в България и техните пчели, разгледайте инициативите на Истински мед за осиновяване на кошер и BuzzBeeBox за засаждане на медоносни цветя.
