Всеки има поне едно място, което така е грабнало сърцето му, че иска да се връща отново и отново. За мен това са Родопите. Заоблените хълмове, селцата сгушени между тях, бабите по пейките, спокойствието… Всичко ми харесва в Родопа. Затова и вече ни стана традиция всяка година да ходим поне веднъж за няколко дни и разбира се… никога не е достатъчно.

За мечките и хората
Паркът за танцуващи мечки до гр. Белица беше място, което исках да посетя от страшно много време. Каузата за спасяването мечки в беда, ми е доста близка, тъй като в лесопарк Липник в близост до Русе, от където съм и аз, в продължение на години в доста лоши условия живееха две мечки, които от „Четири лапи“ успяха да спасят преди около пет години. Така и научих за парка и започнах да го следя активно в социалните медии до момента в който съвсем наскоро, най-после успях да го посетя!

Уаби-Саби или красотата в несъвършенството
Животът не е перфектен. Ние не сме перфектни. Звучи доста клиширано, знам. Обаче ми се струва, че трябва да си го казваме от време на време. Ей така, за да не забравяме кои са важните, истинските неща. А те ни се случват постоянно – само трябва да отворим очи и да ги видим. Със сърцето, както е казал Екзюпери.