Всеки има поне едно място, което така е грабнало сърцето му, че иска да се връща отново и отново. За мен това са Родопите. Заоблените хълмове, селцата сгушени между тях, бабите по пейките, спокойствието… Всичко ми харесва в Родопа. Затова и вече ни стана традиция всяка година да ходим поне веднъж за няколко дни и разбира се… никога не е достатъчно.
Горното подсказва, че ще говоря много за Родопите. Но като за начало искам да ви разкажа за три забележителности с „дяволски“ имена. „Дяволската пътека“, пещера „Дяволското гърло“ и „Дяволския мост“. Три магически места, които и определено си заслужа да посетите, ако планирате пътуване в Родопите и въобще. И така:
„Дяволската пътека“
Дяволската екопътека е най-екстремната част от триадата. Изградена е на територия от около 20 кв. км. и има две стартови точки: Северна, на 1 км. от с. Борино и Южна от Буйновска река. Самата пътека се състои от два „кръга“ – „Малък кръг“ (3,8 км.) и „Голям кръг“ (10,2 км.). И двата кръга са свързани и имат една обща начална точка – Южната от с. Борино, като Големият кръг на практика съдържа себе си всички забележителности на малкия.
Как се стига?
И до двата входа на пътеката има обособени паркингки. Ние избрахме да подхванем пътеката от с. Борино. След с. Борино се завива към с. Чала и след 4 км. се стига до изоставен завод (в ляво). До паркинга е „Музея на катрана“, който също можете да посетите. Има и будка за продаване на сувенири и напитки – дамата, която работи там е много отзивчива и може да ви опъти, ако имате нужда. Входът към пътеката до паркинга изглежда така:
За пътеката
Ние до последно не бяхме решили дали ще изминем Малкия или Големия кръг. Щяхме да преценим на място спрямо това как се движим и колко сили имаме. За ориентир използвахме пътеводителя на официалния сайт на екопътеката, както и картата на BGMountains. От картата установихме обаче, че голяма част маршрута на големия кръг всъщност е по асфалт и решихме, че ще минем само малкия, за да ни остане време да посетим след това и пещерата „Дяволското гърло“.
Началото на кръга е на около 30 минути от паркинга и съответно може да се направи в две посоки. Ние, отново следвайки горния пътеводител, тръгнахме по дясната пътека от началото. Така първо преминахме през „Дяволския мост“, ждрелото на Буйновска река и „Скрития водопад“, след което изкачихме Скалния остров и Тепе баир и се върнахме обратно през гората, където видяхме и „Лирата на Орфей“.
Лични впечатления
Бих определила пътеката като вълнуваща. Поне половината минава по дървени мостчета, стълби и платформи, закрепени по отвесните скали. Всички те бяха поддържани и здрави, но за хора със страх от високо или световъртеж, не бих препоръчала да ги изпробват. Ако нямате проблеми с това, пътеката много ще ви хареса – ждрелото на реката, като и гледките от скалите на Тепе баир са зашеметяващо красиви. В допълнение на това, ние срещнахме около 10-тина души за целия преход (вероятно защото посетихме пътеката в началото на юни).
Времетраене
Според официалния сайт преминавнето на малкия кръг отнема 3,5-4 часа, но ние го изминахме по-скоро за 4,5-5 часа. Това вероятно се дължи на факта, че по всички дървени платорми се движехме много бавно. Така че препоръчвам да си отделите повече време за всеки случай, кактои да си вземете вода и нещо за хапване.
Пещера „Дяволското гърло“
Пещерата „Дяволското гърло“ е пропастна пещера, образувана вследствие на пропадането на земни пластове. Основната ѝ част представлява голяма зала („Бучащата зала“), в която се намира и най-високият подземен водопад на Балканите (42 м.).
За съжаление някак успях да затрия снимките от пещерата, докато ги обработвах, така че в тази част – без снимки!
Как се стига?
Както споменах по-горе, пещерата „Дяволското гърло“ посетихме след „Дяволската пътека“. Пещерата се намира на 30 минути с кола от екопътеката, в близост до Триград. Съответно до нея се стига по доста тесния път, минаващ през Триградското ждрело, където трябва да се кара много бавно и внимателно. Това обаче не е никакъв проблем, защото ждрелото е вълшебно красиво и е много приятно да се мине през него. Пред входа на пещерата има немалък безплатен паркинг, на който можете да спрете.
За пещерата
Входът на пещерата за посетители всъщност е изкуствено прокопан тунел, дълъг 150 м. Естественият вход на пещерата, който се намира от другата страна, днес се използва за изход, до който се стига с изкаването на много, много, много стъпала.
В пещерата обикновено се влиза на всеки кръгъл час с екзкурзовод, но в нашия случай влизането беше свободно, заради пандемията от коронавирус. Съответно екскурзовод нямаше – дадоха ни инструкции да се движим само направо, както и най-важните факти (и легенди, хехе!), принтирани на лист хартия. Цената на входа е 5 лв. за възрастни.
Легендата
Любимата на Орфей, Евридика, била ухапана от змия и починала. Митичнит певец и музикант не можел да преживее загубата ѝ и решил да слезе в подземното царство, за да помоли Хадес да му я върне. Именно за пещерата „Дяволското гърло“ се говори, че е входът към Подземното царство. След като влязъл в него и открил Хадес, след дълго убеждаване, той успял да го склони да пусне Евридика. Хадес, обаче, имал едно условия – изкачвайки се към горния свят, Орфей не трябвало да се обръща назад. И така, тръгнал Орфей, а Евридика след него. В „Бучащата зала“ обаче, Орфей не чувал стъпките ѝ и се обърнал, за да се увери, че тя го следва. Евридика в този момент изчезнала, а Орфей, съкрушен от загубата, се разплакал, а от сълзите му бликнал извор, който ще видите и днес в пещерата.
Лични впечатления
Пещерата „Дяволското гърло“ е наистина впечатляващо място. Бучащата зала е огромна, а като подземният водопад не бях виждала нищо друго досега. Научихме, че през годините са правени различни експерименти и опити, за да се определи точната дължина на пътя на подземната река и да се проучат подземните ѝ лабиринти. Един от тях установява, че реката изминава около 40 км. под земята. Реката неведнъж помита стотици кубици дърва, които така и не излизат на повърхността. Какво точно се крие отдолу, остава мистерия и до днес.
Ако сте любопитни и искате да научите още за пещерата, може да прочетете 20 от най-важните факти за нея тук.
„Дяволски мост“
Това не е същият „Дяволски мост“, който видяхме в началото на „Дяволската пътека“, а друг, средновековен, които се намира в Източните Родопи, на 10 км. от град Ардино. Мостът (според мен) е истински архитектурен шедьовър и мечтаех да го посетя от години. Често гледах снимки на това магическо място и когато най-после успях да отида, бях, както се казва, на седмото небе.
Как се стига?
До моста може да се отиде с кола от село Ардино – има не една табела за ориентир. Пътят обаче не е асфалтиран изцяло, последната му част (около 2 км.) е черен път. Проходим е за малко по-висока кола (дори и да не е 4х4), но може и да го изминете пеша. Доколкото знам има и друг, по-дълъг, пешеходен маршрут, който тръгв от с. Гълъбово, но ние нямахме възможност да го изминем когато ходихме, така че го оставихме за следващия път.
За „Дяволския мост“
Мостът е построен през 16 век по заповед на султан Селим I, като преди това на мястото му е имало римски мост. Името на моста на турски език е „Шейтан кюприя“. Дълъг е 56 метра, има три свода, като най-високият е около 11-12 м.
Не се знае много за строежа му, но се твърди, че създател е майстор Димитър от село Неделино. Всъщност, той се наел да построи моста след като много други се провалили в това начинание. И не само, че успял, но и го направил за рекордно кратко време. Според легендата, за градежа на моста помогнал Сатаната, който казал на майстора как да направи моста вечен и непоклатим. Условието било мостът да бъде завършен за 40 дни, иначе Дяволът щял да веме душата му. Майсторът успял, но скоро след това се споминал и отнесъл познанието в гроба.
Има различни интерпетации за това къде се вижда образът на Сатаната – някои го виждат гравиран в камъка, други в границата между моста и отражението му във водата… Оставям ви да развихрите въображението си и да го намерите сами. 🙂
Лични впечатления
„Дяволският мост“ не беше толкова впечатляващ, колкото очаквах. Всъщност, беше много по-впечатляващ. Има нещо завладяващо в цялата атмосфера на и около моста – във формата и величието му, в отражението му във водата, в околната природа, във въздуха. Доста време отделих на място просто да седна на един камък и да го наблюдавам. Определено е едно от любимите ми места в Родопите и в България въобще и бих го посетила отново.
Бележка: ние посетихме „Дяволския мост“ през пролетта на 2019 г. и мястото имаше такса за вход, ако не се лъжа, беше 3 лв. Това явно беше новост, защото предварително бях проверила и знаех, че няма такса. Предвид колко популярна дестинация е станал мостът, това ми се стори по-скоро оправдано, защото в близост бяха изградени няколко беседки, а околността беше чиста. Така че таксата явно се използва за поддръжка на региона.
Това беше моят (леко дълъг, признавам) разказ за едни от любимите ми места в Родопите. Места с истинско дяволско очарование. Надявам се да съм ви вдъхновила и вие да ги посетите, защото определено си заслужават.
Comments (4)