Лятото е може би най-популярният сезон за пътешествия, но аз много харесвам и есенния „туризъм“. През октомври все още има много слънчеви дни (но без непоносими високи температури), а пейзажите както в града, така и в планината, са приказни заради разноцветните корони на дърветата. И ако си търсите съботно-неделно приключение, ето една идея от мен – Странджа.
Странджа беше една от тези дестинации това лято, която ни се получи „от третия път“ (т.е. два пъти се опитахме да отидем, но не успяхме). Бяхме решили да прекараме един дълъг уикенд в нея, преди да се отправим към морето. Уви, началото на юли, когато ние отидохме, се оказа не особено благоприятен период за разходки в Странджа – дори в гората въздухът беше горещ и тежък, а и имаше много мушички. В последствие обаче разбрах, че пролетта и есента са идеални за този регион и затова и отложих повечко разказа ми за него.
И така, без повече отлагания, няколко идеи за уикенд „бродене“ из Странджанските гори.
Екопътека „Извори и пещери“
Началото на екопътека „Извори и пещери“ се намира в края на село Младежко, което е на около 54 км от град Бургас. Това беше първото място, което посетихме в Странджа – веднага след няколко часа по магистралата от София. Пътеката е с две разклонения – ние минахме по това в каньона на река Младежка, по тесните пътечки и мостове. Разходката е много лека и приятна (около 20 минути в една посока), сред много зеленина, скали и пещери. Беше чудесен начин за началото на посещението ни в Странджа.
Петрова нива
Навлизайки по-дълбоко в Странджа, следващата ни дестинация беше Петрова нива. Петрова нива е местност в землището на село Стоилово. Точно тук на от 11 до 13 юли (от 28 до 30 юни старт стил) през 1903 г. заседава Седми революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. На конгреса се взема решение да бъде подкрепено Илинденското въстание, започнало вече в Македония и се изготвя общия план на въстаническите действия в окръга. Въстанието в региона избухва на 19 август (6 август стар стил) – Преображение – и след 26 дни е жестоко потушено.
В памет на саможертвата на въстаниците, на 16 август 1958 г. на Петрова нива е открит паметник, а през 2003 година е построена и църквата „Света Петка“. Всяка година тук се провежда и Национален възпоменателен събор. Местността е и част от Стоте национални туристически обекта.
Водопад „Докузак“
Последната ни дестинация за деня беше водопад „Докузак“. Намира се точно на пътя между село Стоилово и Малко Търново, на 10 минути от града. Има къде да е отбие на пътя и до самия водопад има обособено място за барбекю (дори имаше група млади хора, които се подготвяха за вечеря, когато отидохме). Водопадът може да се наблюдава отгоре, отзад, отдолу… Обиколихме го от всички страни и му се полюбувахме доста време. Честно казано това е един от най-живописните водопади, които съм виждала.
Нощувка
В Странджа опцията за нощувка в общия случай е къща за гости в някое от селцата. Ние обаче отседнахме в мотел Козият рог, който се намира в покрайнините на Малко Търново. Искахме да отседнем в Малко Търново, защото локацията беше удобна за местата за посещение, които си бяхме набелязали, а мотелът беше препоръчан от Ели Иванова в блога ѝ Друми в думи. Действително мотелът е доста приятен – беше новичко и чистичко, а персоналът беше любезен и отзивчив.
Мишкова нива
Втория ден започнахме с местността Мишкова нива и по-конкретно тракийското светилище в нея. Бяхме прочели в интернет, че трябва да се обадим на граничните преди това (същото се отнася и за връх „Голямо градище“, който изкачихме след това), но не успяхме да се ориентираме къде точно е постът им и така и не предупредихме никого… Нямаше инциденти, за щастие.
Много се вълнувах за посещението на светилището, тъй като както и преди съм споменавала, аз много обичам такива места. Светилището е част от по-голям комплекс, в който влизат множество археологически обекти, включително крепостта на върха Голямо градище. Светилището датира от V-III век преди Христа, което го прави най-древното тракийско светилище в Странджа.
Връх „Голямо градище“ и гробницата на Бастет
И така, след Мишкова нива се насочихме към връх „Голямо градище“ и гробницата на Бастет, която се намира малко преди него. Връх „Голямо градище“ е най-високият странджански връх в българската част на планината. Висок е „цели“ 710 метра и до него се стига за около 30 минути от отбивката до пътя в посока ГКПП-то. Поради това си мислехме, че качването му ще е детска игра и вероятно действително щеше да бъде, ако не беше жегата. Предвид метеорологичните условия качването беше малко по-изморително от очакваното, но пък панорамните гледки от върха (на който има изградена и наблюдателница) си струват. На върха се намира и вече споменатата тракийска крепост.
Малко преди „Голямо градище“ пък се намира тайнствената пещера, за която се твърди, че е гробницата на Бастет. Мястото било посочено от Ванга, посредством карта, която Людмила Живкова получила от иманяр. Според Ванга на мястото е погребана жена, пренесена от Египет, която държи жезъл от извънземна материя. В края на 70-те години на мястото започват проучвания, които обаче приключват със смъртта на Людмила Живкова и загадката така и си остава…
Могилен некропол „Пропада“
Следващата ни и последна спирка за деня беше могилният некропол „Пропада“. Малко трудно беше да намерим как се стига до него и трябваше да се „поразходим“ малко по пътя Малко Търново – Бургас, докато разберем, коя е отбивката (за да спестим главоболието на някой друг – ето ги координатите: 41.981842, 27.512372). Пътят тук е много тесен и не особено запазен, но може да се мине и с кола. Любопитен факт е, че той представлява и „биокоридор“ за придвижване на прилепите в региона.
В края на пътя има къде да се спре, а после се навлиза в гората, за да се стигне до некропола. Комплексът се състои от 40-50 надгробни могили с различна големина. На върха на хълма е открита гробница под неголяма могила, в която вероятно е погребан виден представител на местната аристокрация. Находките са от II-III в. сл. Хр., но по архитектура могат да се отнесат към тракийските култови сгради от V-III в. пр. Хр.
Тук вече бяхме стигнали ранния следобед и след тази последна разходка решихме да прекратим планинарстването за деня, защото жегата беше започнала да става трудна за издържане. Хубавото тук беше, че мотел Козият рог има много хубав басейн, който се оказа нашето спасение в горещите странджански следобеди.
Индипасха
Последният ден преди да се отправим към морето посетихме Индипасха – едно от най-свещените и почитани места от странджанчани. Мястото представлява тракийско скално оброчище. Тук в долната част на надвисналата скала има малко аязмо, за чиято вода се твърди, че е лековита. Достигането до нея се оказа сложно, тъй като скалата има наклон, а водата наистина е в самото ѝ подножие, но Еди успя да налее от нея в канчето ми и пийнахме по 1-2 глътки.
До Индипасха може да се стигне по няколко начина – ние избрахме отбивката преди село Граматиково. Минава се по черен път, в края на който има обособен паркинг, а след това се продължава около километър и половина пеш по коларски път. На черния път срещнахме и сърна, но за жалост бързо избяга и я видяхме само за секунда.
След Индипасха се отправихме към морето. Първоначално бяхме планирали да посетим още няколко места, но жегите бяха наистина твърде сериозни за големи разходки в странджанските гори, в които се чувствахме като в тропиците (не че сме ходили в тропиците, но си представям, че усещането е същото). Затова и есента е чудесно време от годината да посетите Странджа – температурите със сигурност ще са много по-приятни. 😊 Друг чудесен момент е началото на юни, когато са и Нестинарите. Това беше и нашият първоначален план за посещение през 2020, но коронавирусът осуети плановете ни, така че остана за следващия път.
