Понякога искаме да излезем от града и да посетим ново място, но ни се ще да го даваме по-лежерно – без много ходене и потене. 😀 Именно така се роди идеята за един слънчев следобед в западния регион, където посетихме две много приятни места – Земенския манастир и язовир Пчелина. Ако и вие търсите, подобно „бягство“ от града – четете надолу!
Земенски манастир „Свети Йоан Богослов“
Земенският манастир се намира до град Земен, в пределите на Конявска планина и съвсем близо до река Струма. Основан през 11 век, в момента манастирът не е действащ, а работи като музей. Съответно има входна такса – 5 лв. – но пък комплексът е наистина много добре поддържан и според мен си заслужават. От особено значение е и църквата на манастира, която е един от най-старите паметници на средновековната българска архитектура и изобразително изкуство. В нея са запазени част от стенописите, с които е била изографисана през 11 и 14 век.
В допълнение искам да отбележа, че регионът около манастира е изключително живописен и мислено си отбелязах определено да се върна и да прекарам повече време там.
Язовир Пчелина
Язовир Пчелина се намира съвсем близо до Земенския манастир, само на 30 минути път с кола. Ето защо е добър избор за продължаване на разходката. 😊 Язовирът е изключително красиво, но и леко тъжно място, тъй като за построяването му през 70-те години на миналия век е било потопено село Пчелинци. След потопяването на селото оцелява единствено средновековната църква „Свети Йоан Летни“ – много малка църква, в която има частично запазени стенописи от 16 век. За съжаление обаче днес те са в доста окаяно състояние, тъй като не са били реставрирани, а и заради множество вандалски прояви.
За да се стигне до църквата се минава през село Поцърненци – след края на селото се продължава по черен път – общо взето докъдето искате/можете спрямо колата, с която сте, а после – пеша. 😊 Ние спряхме ето тук, а после ходихме около половин час до църквата. А от нея гледките отново спират дъха…
Ако тази статия ви е харесала и си падате по леките следобедни разходки, може да прочетете и статията ми за екопътека „Бяла река“.
