Искърското дефиле е несъмнено едно от най-красивите места в България и ние го посещаваме поне веднъж всяка година. Досега това винаги се е случвало след края на лятото. Есента шари много красиво дърветата и гледките са зашеметяващи. Тази година, обаче, за пръв път се разходихме в околността през пролетта и то на връх Великден. И за да „уважим“ сезона на водопадите, отидохме до водопад „Под Камико“ по едноименната екопътека.
Как се стига?
Началото на екопътеката е от стадиона на село Гара Бов (да не с бърка със село Бов!). На мястото (точна локация тук) има обособен паркинг, на който може да оставите колата си (ако сте с кола). Друг лесен вариант за стигане е с влак, а след това пеша то тази точка. От тук се тръгва право през стадиона (да, точно така) – същинското начало на екопътеката е от другата страна.
Екопътека „Под Камико“
Екопътека „Под Камико“ е кръгова пътека, която в първата си част се движи покрай Бовска река, стига до водопад „Под Камико“, изкачва се до село Бов и прави завой в обратната посока, минавайки през приятни прохладни горички. В началото, в частта, в която пътеката се движи покрай реката, тя на няколко пъти се налага да бъде пресечена. За съжаление пресичането е полу-екстремно, тъй като мостчетата на повечето места са разрушени, а пролетта реката е доста придошла. Предполагам, че лятото и есента пресичането би било доста по-лесно. Освен това маркировката, зелена на цвят, е сравнително прясна, но лесно може да бъде пропусната на няколко места, където пътеката има разклонения. Затова бих посъветвала да си отваряте очите на четири на всяко разклонение, за да хванете правилната посока. Хубавото е, че дори да се объркате, в последствие пак ще излезете на правилната пътека, но пък има вероятност да пропуснете някои от красивите водоскоци.
Начало на пътеката
Пътеката още в самото начало пресича реката от десния на левия ѝ бряг (да се има предвид, че брегът се гледа по посока на течението, така че на практика пресичате от ляво на дясно) и се изкачва нагоре.
Не след дълго обаче пътеката се отклонява наляво и надолу, слиза се отново до реката и тук тя пак трябва да се пресече. Правя това уточнение, тъй като ние се заблудихме и продължихме напред докато осъзнахме, че маркировката е изчезнала и трябваше да се върнем. Тук обаче беше и първото „екстремно“ пресичане на реката по хлъзгавите камъни, което доведе до това, че остатъка от разходката бях с кални колене и мокри крака. 😀 Освен това самото слизане до реката също беше трудно, заради обилната кал. Ако тази част ви затруднява, може просто да продължите напред, тъй като по-нататък има друга възможност за слизане, но както вече споменах ще пропуснете някои от водоскоците.
След това пресичане ще продължите да се движите по десния бряг на реката (т.е. ваше ляво). Пътеката е тясна и ту се изкачва, ту слиза докато преминава през живописния каньон на Бовската река.
След известно време ще стигнете до уширение до реката, където отново може да се зачудите накъде да тръгнете – да продължите напред или да пресечете отново реката. И тук маркировката сочи да се пресече реката. След като пресечете, ще се върнете малко назад, след което пътеката прави рязък ляв завой и не след дълго има ново пресичане на реката, за да се върнете обратно на десния бряг (т.е. ляво по посока на вашето движение). Тук е второто екстремно пресичане.
Мисля, че дори да пропуснете последните две пресичания и да си останете изцяло на десния бряг, пак ще намерите маркираната пътека, съдейки по една двойка, което се движеше след нас, но остана на десния бряг. По-късно я засякохме отново.
Водопад „Под Камико“
От тук се продължава отново по пътеката докато не се стигне и самият водопад. Дотук на нас ни отне под час и половина с всички обърквания, снимки и т.н. Може да се приближите съвсем до водопада, за да се порадвате на пръските му. Очаквано, когато ние отидохме, беше доста силен, но доколкото знам в другите сезони не е много пълноводен. Височината му е 40 метра. Вляво от него има и още един, по-малък водопад.
Обратният път
Оттук следва (кратко) изкачване до горната част на скалния венец и село Бов, където пътеката продължава покрай няколко къщи, над самия водопад и след това в обратна посока към село Гара Бов. Пътеката в тази си част е по-лека, не само защото основно слиза надолу, а и защото е по-широка и тревиста. Обратният път също ни отне час и половина, което включваше една по-дългичка почивка за обяд.
Надявам се, че тези по-подробни (от обикновено) обяснения ще са ви от полза, за да не се заблудите като нас. Не че има нещо фатално, ако това се случи – така чувството за приключение е още по-силно. 😀
Ако търсите още идеи за разходки около реки и водопади, може да прочетете и статиите ми за екопътека „Бели Искър“, екопътека „Бяла река“ и екопътека „Под пръските на водопада“ и водопад „Скока“.
