Лятото е тук, за да остане. Най-после! 😀 Това неминуемо води до въпроса къде да избягам от горещите софийски улици. Ако и вие си падате по горските разходки и обичате да „колекционирате“ върхове, вземам ви на разходка с мен до връх Попов дял. 😊
Връх Попов дял
Връх Попов дял е най-високият връх на Лозенска планина, въпреки че е значително по-малко популярен от втория по височина връх Половрак. Попов дял е висок 1 190 м., докато Половрак е 1 182 м. Освен това, докато Половрак предлага страхотна панорамна гледка към Витоша и околността, Попов дял е… в гората. Въпреки това разходката до там според мен си струва, особено ако търсите спокойна и прохладна разходка в гората.
Как се стига?
До връх Попов дял може да се стигне от няколко места – от село Долни Лозен (през вече споменатия връх Половрак), от Долнопасарелския манастир „Св. св. Петър и Павел“ и от село Габра. Ние вече доста пъти сме се качвали в Лозенска планина от село Долни Лозен, така че когато в началото на юни решихме да се изкачим до първенеца ѝ, първоначално избрахме като отправна точка Долнопасарелския манастир. Да, ама не. Така и не можахме да отидем до манастира, тъй мостът над река Искър, по който трябваше да минем, за да стигнем до него, липсваше. Реката беше придошла, така че и прецапването през нея или намиращата се наблизо дига, не беше възможно. Нямам представа как ще е лятото, но имайте едно на ум, ако решите да минете от там.
И така, леко разочаровани, но не обезкуражени, решихме да се отправим към село Габра. Всъщност началото на пътеката е на около 5 минути с кола от селото, в близост до една мина. Точните координати може да видите тук.
За прехода
От тук нататък се тръгва по черен път нагоре към върха. Имайте предвид, че няма маркировка и пътеката има множество разклонения, но ако следвате основния път, трудно ще се заблудите. Аз за по-сигурно винаги използвам картата на BGMountains, която съм заредила на приложението OruxMaps. Може да се зареди и на GPS приемник.
Изкачването нагоре е доста лесно, наклонът е сравнително полегат. С по-стегнато ходене (а нашето беше точно такова, защото се надбягвахме с една буря) отнема около час. Ако ходите по-спокойно или сте с деца, може да отнеме и час и половина или повече, ако го давате съвсем лежерно. 😊
Горе на върха има един импровизиран параклис, който всъщност представлява една дървена кутия, закована на едно дърво. Има и табела за върха, която е доста старичка – помислих си, че ако някога се качваме отново горе, може да я сменим.
Постояхме малко и се запътихме обратно – бурята, за която споменах по-рано ни се беше разминала и надолу вече не бързахме. Имах време и да „изследвам“ флората с фотоапарата си.
Надявам се тази идея за разходка да ви е допаднала, макар и да не завършва с някой величествен връх. Според мен обикновената разходка в гората също има своя чар, особено на толкова непопулярно и спокойно място. Преживяването е съвсем различно и може да е много положително, ако си с правилната нагласа.
Comment