Родопският триъгълник

Както и преди съм споменавала, Родопите имат много специално място в сърцето ми и всяка година поне веднъж ги посещавам за няколко дни. През 2019 година една от дестинациите ни беше Белинташ, който е и част от Родопския триъгълник – тогава и научих за него. Другите две места са Кръстова гора и Караджов камък, които бяхме планирали да посетим през 2020 година, но поради лошо време тогава видяхме само Кръстова гора.

И така, тази година решихме най-накрая да обиколим и трите места, като първоначалният план беше да го направим изцяло пеша, но поради някои непредвидени обстоятелства (това е обяснението на всичко, което ми се случва в последните две години) в последния момент трябваше да променим плана. Подробностите – след малко. 😊

Родопският триъгълник

Както вече стана ясно, Родопският триъгълник събира три места в Родопите, които са определяни като свети, магични, мистични и т.н. Действително и трите места са много любопитни и бих казала, че носят особен заряд. Другото интересно е, че в близост до тях има още няколко култови места като светилището Хайдут кая, местностите Ин кая и Къз кая, кромлехът до връх Турската куля и други. Това кара археолозите да смятат, че всички тези места вероятно са били свързани по някакъв начин.

Нашата разходка

И така, както споменах, първоначално планирахме да обиколим Родопския триъгълник пеша – трябваше да започнем от Кръстова гора, да отидем до Караджов камък, а след това да продължим до Белинташ. Искахме да спим в района на Белинташ и на другия ден да се върнем пеша обратно до Кръстова гора, през село Мостово. В последния момент, обаче, се наложи да променим плана и преходът се заформи така:

Село Мостово – Кръстова гора

В центъра на селото оставихме колата и продължихме до края му пеша – има си табели, които насочват към Кръстова гора. С влизането в гората пътеката става доста стръмна, но пък за щастие е кратка – отне ни само около час и половина (с една почивка) до крайната точка. Маркировка почти няма, но пък има табели, а и като цяло трудно може да се обърка човек. Пътеката в един момент излиза от гората и се завива надясно по черен път, за да се стигне до Кръстова гора.

За Кръстова гора

Кръстова гора е местност в близост до Кръстов връх, висок 1545 метра. В местността се намира манастирският комплекс „Света Троица“, включващ монашеската сграда, църквата „Покров на Пресвета Богородица“, комплекс от 12 параклиса, посветени на 12-те апостоли и още 3 параклиса. Мястото се е превърнало в християнски поклоннически център. Особено известно е преданието, че тук е заровена частица от Христовия Кръст.

Кръстова гора – Караджов камък

След като се разходихме в манастирския комплекс, се запътихме към Караджов камък. Трябваше да се върнем малко по обратния път към Мостово, но вместо да влезем отново в гората, продължихме направо по черния път. Следва се жълта маркировка, която тук е по-редовна отколкото през първата част от маршрута. Тук имахме леки колебания дали да не се откажем, тъй като времето изглеждаше доста нестабилно и не много далеч от нас се появиха черни облаци. Решихме обаче да продължим и след час стегнато ходене бяхме на Караджов камък.

За Караджов камък

Връх Караджов камък се намира на 1148 метра надморска височина и е част от скално плато с площ от 4450 кв. м. и отвесни скали, високи над 100 метра. До платото се стига по естествен тесен улей, в който се е заклещил огромен камък. Мястото е използвано като светилище, датирано от 5 век пр. Хр., за което свидетелстват издълбаните по платото множество улеи и кръгли отвори.

На това място ние обядвахме и, разбира се, се качихме до горната част на платото. Дървената стълба изглежда доста страшна, но всъщност, стига да нямате сериозен страх от височини, качването е сравнително лесно. Слизането е с по-голяма трудност, но е важно просто да не се бърза. Ние обаче тук трябваше да се забързаме, тъй като след известно проясняване, времето отново се обръщаше и започнаха да капят едри капки дъжд, а ние определено искахме да избегнем слизането по скалата, когато се намокри. От тук направихме кръгом и се върнахме по стъпките си до село Мостово. Заваля ни, но за щастие не беше нищо сериозно.

*Гледките от платото горе са наистина зашеметяващи и определено си струва изкачването по „страшната“ стълба. За съжаление нямам снимки, понеже мен пък ме достраша да се кача с фотоапарата.

Мостово – Белинташ

Тази част не беше толкова вълнуваща, тъй като я минахме с кола. 😊 Пристигайки на „паркинга“ на Белинташ, оставихме отново колата и се отправихме към мястото ни за нощувка – вилно селище „Сабазий“. До селището се стига само пеша, като по принцип можеше да се приближим повечко до него, но ние оставихме колата сравнително далеч и си походихме около половин час (иначе са не повече от 10 минути). Тук вече дъждът се усилваше и аз по-скоро се зарадвах, че се бяхме придвижили с колата до последната ни дестинация. Денят също преваляше, така че посещението на самия Белинташ оставихме за следващия ден.

За Белинташ

Белинташ е скално плато в близост до село Мостово, датирано от 5 век пр. Хр., за което се смята, че е било култов обект, използван за ритуални нужди от племената, населявали региона, където се намира. Точното му предназначение не е съвсем ясно. Предполага се, че по-късно, когато регионът е бил населяван от траките, съществуващото светилище е било посветено на бог Сабазий. Платото се намира на 1225 метра надморска височина, а най-високата му площадка е с дължина около 300 метра. И тук на площадката са издълбани множество кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала.

Запътихме се към Белинташ на втория ден сутринта, след обилна палачинкова закуска. От вилното селище до горната част на платото ни отне 30 минути по една стръмничка горска пътека. Това, че отидохме сутринта, обаче, се оказа доста добро решение, тъй като мястото беше само за нас – разхождаме се, правихме снимки, припичахме се на слънце. Първите туристи започнаха да пристигат чак към 11 часа, когато ние си тръгвахме.

От тук се запътихме обратно към дома, като на връщане минахме и през Асеновата крепост, за която може би ще разкажа в отделна статия. 😊

В заключение, мога да кажа, че въпреки че не изпълнихме първоначалния си план, прекарахме един страхотен и зареждащ уикенд в пределите на магичните Родопи. Гледките, на които имахме възможността да се насладим се отпечатаха директно в сърцето ми и нямам търпение да се върна отново, за да посетя и останалите светилища в региона.

Ако търсите още идеи за разходки в Родопите, може да прочетете и статиите ми Дяволски приключения в Родопите и Ландшафтно-исторически парк „Градище“.