В началото на септември решихме да посетим не толкова популярната Осоговска планина, пета по височина в България. Крайната цел беше първенецът връх Руен, но минахме и през връх Църни камък, връх Мали Руен и връх Шапка. Падаме си по такива места, на които не е препълнено с туристи и можем по-пълноценно да се насладим на природата около нас. И въпреки че маршрутът се оказа доста по-изморителен (и дъъъъълъг) от очакваното, преминаването му ни донесе огромно удовлетворение.
За Осоговска планина и връх Руен
Както споменах в началото, Осоговска планина е пета по височина в България. Първенецът връх Руен е висок 2251,3 метра и любопитното е, че се намира точно на границата ни със Северна Македония. Поради това върхът е под наблюдение от граничарите и има черен път, който те използват, за да стигат лесно до него. Т.е. до Руен може да стигнете и с кола (стига да е високопроходима), но както обичам да казвам – where would be the fun in that? 😀 Върхът е и един от 100 национални туристически обекта.
Преходът
За връх Руен има две изходни точки – хижа Осогово или паркинга малко педи хотел Трите буки. Ние решихме да оставим колата на хижа Осогово и да продължим пеша. Самата пътека започва малко след хижата – продължава се по асфалта и след няколко минути се стига едно разклонение вдясно. Тук има и табела за връх Руен, според която разстоянието до него е 18 км. (според информацията, която бях прочела предварително в интернет, обаче, разстоянието е по-скоро 13 км.), а нужното време, което е отбелязано е 3 часа и 40 минути. Това е разстоянието и времетраенето за минаване на маршрута по лятната пътека, по която поехме в 10:40 часа.
Пътеката (която всъщност е черен път) следва червена маркировка и денивелацията е сравнително малка, но пък и затова преходът е толкова дълъг. Ние освен това бяхме решили да се отклоним от лятната пътека преди връх Църни камък и оттам да следваме зимната маркировка, но за това – след малко. Тук още в началото имаше една чешма, която може да се използва за презареждане на вода.
Първата ни спирка за почивка и хапване беше на заслон Превала. До него стигнахме след 1 час и 50 минути – тук усещането вече беше, че „изоставаме“. 😀 Малко след самия заслон има беседка с пейки, зад която има още една чешма. Това е последната чешма по маршрута, така че е добре тук да напълните бутилките.
Малко след беседката пък се разминахме с нещо, което наистина не очаквахме:
Постепенно черният път започва да се изкачва. Изкачихме един безименен връх, висок 1952 м., след което, както бяхме планирали, се отклонихме от лятната маркировка и изкачихме и връх Църни камък, висок 2069 м., на който направихме кратка почивка. Тук все повече усетихме, че изоставаме, а и правичката да си кажа – поизморихме се. Ето защо решихме да слезем обратно на лятната пътека, вместо да качваме втория безименен връх и връх Шапка.
Лятната пътека беше доста по-полегата, но все така дълга. Хубавото е, че има страхотни гледки и разходката е все така приятна. В 15:20 часа бяхме на връх Руен. Т.е. целият преход ни беше отнел около 4 часа и 40 минути, заедно с почивките. На самия връх също направихме по-дълга почивка. Тук имаше малко повече хора (по самата пътека срещнахме много малко туристи), включително и граничари.
Събрали енергия, на връщане решихме да минем през връх Мали Руен (2230 м.) и връх Шапка (2188 м.). Връх Шапка изглеждаше (и беше) много по-полегат от тази страна. След него отново слязохме на лятната пътека. В 19:40 ч. бяхме обратно на хижа Осогово – пътят наобратно ни беше отнел 3 часа и 50 минути, като това включва една по-дългичка почивка на Превала.
Стигайки до хижата бяхме наистина ужасно изморени, но доволни, че сме направили прехода. Дългичка си беше тази разходка, но много хубава. Така че ако не ви е страх от ходене и обичате не толкова популярни места – преходът до връх Руен ще ви хареса.
