Ах, август – следобедът на годината. Каквото и да избере човек, няма да сгреши: почивка на море, почивка на планина, ремонт,… Шегата настрана, август е един от любимите месеци за отпуск и за „бягство“ от града. Освен ако всъщност не решиш да избягаш в друг град.
Като цяло човек ще си помисли, че след Рим през август преди няколко години ще съм си научила урока, но нейсе. Истината е, че много искахме да пътуваме някъде в чужбина за годишнината от сватбата, но повечето самолетни билети по това време на годината са доста скъпи. До Загреб обаче имаше сравнително евтини, а близостта му с Любляна, в която отдавна искам да отида, съвсем наклони везните.
Първият път, когато отидох в Загреб, преди доста години, си казах „тук бих могла да живея“. Това не си го мисля за всички места, на които ходя. Някои ми харесват страшно много, но не се виждам да живея там. В Загреб обаче наистина се влюбих. От една страна заради този приятен микс между балканското и западна Европа. От друга защото имах възможност да прекарам време с местни хора, да се свържа емоционално с тях. Като се замисля, всички места, на които съм успявала да го направя, са намирали кътче в сърцето ми завинаги.
Така че евтини полети или не, искрено се зарадвах, че мога да посетя отново Загреб. А въпросът дали градската почивка през август е добра идея, просто излетя от ума ми.
Престоят ни в Загреб не беше много дълъг: едва три дни, единият от които отделихме да посетим Плитвичките езера. Честно казано още на първия ден, след като се разходихме абсолютно безцелно в града, си казах, че трябваше да планираме още ден. Въпреки това съм удовлетворена от нещата, които успяхме да видим и донякъде тайничко се радвам, че остават и още, за да се върнем отново. Та, след това предълго въведение, което сигурно е отказало много хора, давам моите опреснени впечатления от Загреб.
Първо основите: free tour
Където и да ходя, така нареченият „free tour“ е нещото, което задължително правя, по възможност още в началото на престоя. (Всъщност, който е бил на такава обиколка знае, че тя в действителност се води „tip-based“, т.е. накрая оставяте такава сума, каквато прецените.) Free tour-ът е добра основа не просто да видиш основните забележителности в града, но и да научиш за историята му (както и за държавата като цяло). Екскурзоводите също така често препоръчват какво друго си струва да се види и прави, а и често къде да се яде.
Била съм на доста такива обиколки в Европа, повечето доста приятни, но тази в Загреб беше може би в топ 3. Организирана беше от Free Spirit Walking Tour Zagreb. Екскурзоводът ни, Дарко, беше абсолютно брилянтен и с чудесно чувство за хумор. Хареса ми и, че освен в града, отдели време да ни „разходи“ и в актуалната обстановка в страната, като засегна теми като политика, образование, здравеопазване и други. Силно, силно препоръчвам (въпреки че няма гаранция, че ще е същият човек, разбира се).
След това: напред, назад, нагоре, надолу
Горното описва доста точно разходката ни в Загреб. Кръстосахме центъра многократно и сме навъртяли близо 35 000 крачки за по-малко от два дни в самия град. Бях си набелязала разни неща, но и една „безцелна“ разходка е супер приятна – просто централната част има невероятна атмосфера. Вмятам, че централната част още се дели на „Горен град“ (старият град) и „Долен град“ (по-новата и „модерна“ част, въпреки че не очаквайте тук да видите небостъргачи – просто тази част исторически е по-нова спрямо старият град).
Тук е моментът да отбележа и, че август е най-силният месец за туризма в Хърватия като цяло. Т.е., има хора, много хора навсякъде. Въпреки това аз бях сложила розовите очила и изобщо не ги забелязвах толкова (за разлика от дните, които прекарахме в Любляна). Ето и какво видях измежду тях:
Улица „Ivana Tkalčića“. Това е може би най-популярната туристическа улица в Загреб. От двете страни има ресторанти, кафенета, сладкарници, барове. Нещо като Загребската Витошка, хаха, но значително по-приятна.
Точно успоредно на „Ivana Tkalčića“ е улица „Opatovina“, която също е супер за хапване и пийване, но е доста по-спокойна. Екскурзоводът ни Дарко се пошегува (или пък не, хаха), че „Ivana Tkalčića“ е създадена за туристите, докато „Opatovina“ е за местните.
„Pavla Radića“ пък е успоредно на „Ivana Tkalčića“ от другата ѝ страна. Тук има повече магазинчета за купуване на сувенири, като наблягам най-вече на трюфелите и ракията – в един от магазините ни черпиха ракия в 10 сутринта!
Октогонът, който свързва площад „Petar Preradović“ и улица „Ilica“, проектиран от Йосиш Ванцаш и построен в края на 19 век.
Фуникулерът, който е – wait for it – най-късият лифт в света – само 66 метра. Той свързва Долния и Горния град.
Кулата Lotrščak, построена през 13 век като част от стената, обикаляща Градец, част от средновековния „предшественик“ на Загреб. От тази кула от 1877 година насам всеки ден точно в 12 на обяд се изстрелва топ. Защо? Защото, както каза екскурзоводът ни, може. 😁
Strossmayerovo šetalište – популярна алея, от която се разкрива панорамна гледка към Долния град.
Църквата „Свети Марк“ в стария град. Построена през 13 век.
Каменната врата – построена някъде през 13 век, това е единствената оцеляла каменна врата от стария град. В днешно време се е превърнала в място за молитва, но защо – няма да издавам. (No spoilers!)
Тунелът Gric – ето това е нещо, на което се натъкнахме наистина случайно! Тунелът (или по-точно тунелите) минават под Загреб и свързват различни части на града. Били са построени за евакуация по време на Втората световна война. Доооста creepy е разходката в тях. По-късно прочетох, че в някои има изложби, но ние не видяхме такава в този, през който минахме.
Зелената подкова – парк във формата на подкова (или на буквата „П“), който е доста приятен за разходка. В него е и ботаническата градина, която искахме да посетим, но за жалост се оказа затворена тогава.
В Загреб имаше много сгради със зеленина по-тях. Винаги ги намирам за много красиви и беше приятно да ги „откриваме“ случайно по време на разходките ни.
Разбира се има и още много места – площад „Бан Йосип Йелачич“, пазарът „Долац“, катедралата, … Последната беше затворена за жалост и нямаше как да влезем в нея. Искахме да видим и други, за които пък изобщо нямаше време – ботаническата градина, парк „Максимир“, гробището „Мирогой“ (това знам как звучи, но…). Лично аз много исках да направим и тематична обиколка „Communism & Croatian Homeland War Tour“ на същата организация, която прави и free tour-a. Но… както казах, това за мен е само добър повод да се върнем.
Музеи
Като във всяка столица, в Загреб има прилично количество музеи и то на всякакви теми. Ние посетихме само един, може би най-попушярният: Музеят на разбитите връзки. Звучи скандално, но удръжте шока, струва си.
Накратко за историята на музея. Всичко започва с двама артисти от Загреб, които, след раздялата си през 2003 година първо на шега, а после съвсем сериозно, решават да създадат колекция от лични вещи, свързани с вече приключилата им връзка. Представили я за пръв път през 2006 година в Загреб, а в следващите години тя обиколила и света, където събрала предмети и от други хора. През 2010 година пък отворил и самия музей в Загреб.
Тук вметка, че много от легендите и историите около града, са все свързани с любов; дори един от символите на Загреб е лицитарът – меденка във формата на сърце, символ на любов и привързаност. Но в това, че именно тук се е родил този музей всъщност не намирам капка ирония. Тъкмо обратното – разделите и разбитите сърца са част от любовта и живота и за мен този музей символизира колко важно е да умеем да се справяме с тях.
Няколко пъти казах, че става въпрос за предмети, но всъщност всеки предмет е придружен от история, която го описва. Понякога е просто едно изречение, понякога е цял разказ. А историите варират страшно много: забавни, съвсем обикновени, изключително тъжни и някои, от които откровено те побиват тръпки. Идеята е, освобождавайки се от предмета и разказвайки историята му да се освободиш и продължил напред, а „вторичният“ ефект е, че „публиката“ ще види, прочете, ще се развълнува… О, и като говорим за връзки, не става въпрос само за романтични връзки.
Колекцията на музея постоянно се обновява и всеки може да изпрати свои предмети а предишните „експонати“ се дигитализират и могат да се видят във виртуалния музей.
Храна и още храна
Какво е едно пътуване без МНОГО вкусна храна? А Хърватия предлага толкова много: то трюфели, то смокини, то ньоки, то вино, то бира… За жалост за толкова кратко време нямаше как да се опита всичко, но ето какво (и къде) хапнахме и пийнахме ние.
Ресторант La Štruk, където опитахме щрукли (štruklji) – нещо средно между баница и лазаня. Освен сирена, може да се добавят и други продукти в плънката – лично аз ядох с трюфел и беше вълшебно.
Heritage – Croatian Street Food & Shop – снекбар с много вкусни тапас. Тук опитахме и хърватско вино, което беше чудесно.
Ресторант Konoba – тук попаднахме случайно, след като друг ресторант, който си бяхме набелязали, се оказа пълен. Снимката говори сама за себе си, сякаш…
Кафене In the yard – тук кафето ни хареса толкова много, че на връщане от Любляна имахме около час екстра време в Загреб, което използвахме, за да минем през него и да изпием по още едно кафе!
Mali Medo – това беше първото място, на което ядохме и честно казано просто бързахме да седнем някъде. Храната не беше кой знае какво, но пък имаше много готина опция за бирена дегустация.
Отвъд Загреб
Трябва да отбележа, че освен Загреб, Хърватия предлага още много красиви и интересни места. Като организирахме пътуването много се колебаехме дали след Загреб да не отидем към Адриатика, но честно казано на този етап изобщо не съжалявам, че не го направихме – много по-добре ще е това да се случи през пролетта или есента. Всъщност вече съм била в Дубровник през юли и ми настръхва косата само при спомена… Нещото, което обаче не искахме да пропуснем са Плитвичките езера. Беше ли тотална лудница от хора? Беше. Струваше ли си все пак? Ами, да. Просто е райско това място и съм възхитена как Хърватия се възползва от него – казвам го в най-добрия смисъл. За това ще пиша повече в друга статия, обаче.
Засега се надявам, че този леееко дълъг текст ще ви е полезен, ако решите да посетите Загреб… Всъщност, надявам се, че именно той ще ви мотивира да го направите скоро. Наистина си заслужава!
П.П. И накрая една бонус снимка на едни много сладки котешки къщички!
