Когато започнеш да слагаш туристическите си обувки в багажа за уж градската почивка, нещата са станали сериозни. Какво да правя – искам да видя нови държави и градове, обичам да се разхождам из тесни улички, да ям вкусна храна и да си купувам сувенири (отново често под формата на храна…), но сърцето иска и природа! А когато сърцето иска нещо, няма как да не му угодя!
И така, Загреб? Супер! А освен това? Плитвичките езера са доста известна дестинация, така че от момента, в който купихме самолетните билети, знаех, че ще трябва да ги вмъкнем и тях в почивката. Разбира се, да го направим през август (жега + много туристи) беше поредната доста смела идея, но си струваше. Определено обаче бих се върнала отново през пролетта, когато ще е по-спокойно, по-хладно, а и водопадите ще са по-пълноводни. Т.е., ако и вие имате възможност да ги посетите тогава, мисля, че преживяването ви ще е на макс.

Плитвичките езера
Но какво всъщност са Плитвичките езера?
Плитвичките езера са група от над 16 езера, които се намират в най-стария и голям национален парк в Хърватия, който носи същото име. Паркът от своя страна е разположен в планинската част на Хърватия, между планините Мала Капела и Личка Плешивица. Площта му е близо 300 кв. км. От 1979 година Плитвичките езера са част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Езерата се делят на „горни“ и „долни“, като най-високото е Прошчанското езеро на 693 м. надм. височина, а най-ниското е Новаковича брод – на 503 м. надм. височина. Освен езера, паркът изобилства от водопади измежду тях, както и от пещери.
Извън „официалната“ информация, Плитвичките езера са наистина райско място. Бях впечатлена от това колко бистра и прозрачна е водата – буквално можеше да се види дъното въпреки не малката дълбочина. А цветът… просто вълшебно лазурно синьо. Имаше и много рибки, които могат да се наблюдават, включително видях и раци два пъти.

Транспортът
До Плитвичките езера има много организирани екскурзии, включително от България. Аз обаче генерално не съм привърженик на организираните екскурзии, освен при много специфични обстоятелства.
Така че опциите за стигане (в нашия случай от Загреб) бяха с (наета) кола или с междуградски автобус. Второто беше по-бюджетният вариант, така че избрахме него.
Има достатъчно автобуси през целия ден. Може да си купите билет предварително от сайта на гарата. Има и автобуси на FlixBus – ние си взехме от тях. Автобусите спират точно до входа на парка, но тук важно уточнение, че той, паркът, има два входа. Така че автобусите първо спират на единия, после на другия вход. Защо това е важно, ще стане ясно след малко.

Посещението
Първо и най-важно – посещението на Плитвичките езера е платено (цените варират спрямо сезона – може да ги видите тук) и се случва със закупен билет, който важи за точно определен час на влизане, тъй като паркът има лимит на посещенията за час (аз лично бих го намалила този лимит, но това е отделна тема, хаха). Т.е., най-добре е да купите билета си предварително, особено лятото, защото иначе може да чакате с часове на касата на място. Билетът от своя страна пък е за един от двата входа – не можете с него да влезете през другия. Затова е важно, ако ходите с автобус, да слезете на правилния вход, защото иначе има 40 минути ходене между двата!
Съответно Плитвичките езера имат и работно време, с което трябва да се съобразите. През юли и август най-добре да отидете възможно най-рано сутринта, още при отварянето или в късния следобед, преди да затвори. Ние пристигнахме в 9, защото не ни се ставаше за по-ранен автобус, и вече си имаше стабилно количество хора. Ако обаче спите наблизо (има места за настаняване), може да отидете още в 7, така ще избегнете и горещината.
Накратко – трябва да планирате и билетите за парка, и транспорта си до самия парк предварително, ако искате да си спестите малко екшън на място. И ще се повторя – ако отивате през юли или август се подгответе, че ще е топло и ще има много туристи. На някои от местата дори се образуват опашки – например ако искате да снимате от точно определено място на пътеката.
И като говорим за пътеката – около езерата и водопадите са изградени дървени пътеки и мостчета, по които става придвижването. Освен по тях, има известно ходене и през гората.
И тук трябва да кажа, че в парка има определен брой маршрути, по които можете да поемете. Ето тук са описани – ще видите, че може да си изберете маршрут спрямо това от кой вход влизате, както и колко дълго искате да ходите. Ние си избрахме програма C от вход 1, която трябваше да отнеме между 4 и 6 часа, но ходехме стегнато и ни отне много по-малко.
Някои от маршрутите включват и преминаване на едно от езерата с електрическа лодка, както и возене с автобусче – те са включени в билета. Отново – за лодката трябваше да изчакаме, тъй като имаше опашка.

Въпреки стотиците туристи, всички съоръжения в парка (а и самата природа) са в перфектно състояние. Няма счупено, няма боклуци. Има и много табелки, по които човек да се ориентира на къде да ходи. А има и приложение, в което можете да следите маршрута с GPS.
Храна
В парка има обособени места, на които се предлагат храна и напитки. Ние обаче предпочетохме да си донесем храна и това беше добро решение, защото и за заведенията имаше опашки. Така в средата на разходката си починахме около час на едно място до реката и си изядохме сандвичите.
На местата, където са заведенията, има и тоалетни, които са отворени за всички.
Екипировка
Не ви трябва някаква специална екипировка, но е препоръчително да сте поне с маратонки – все пак е доста ходене, включително и в гората и едва ли ще ви е много удобно с чехли или сандали (освен ако не са туристически сандали, може би). Лично аз си бях с туристическите обувки, защото така или иначе ми трябваха по-късно за Словения и ми беше супер.
Разбира се, препоръчително е да имате и очила, шапка и слънцезащита, ако ходите лятото.

Няколко пъти (може би твърде много пъти, хаха) наблегнах на това, че имаше много хора, но истината е, че аз предварително се бях настроила за това и не ми повлия толкова много на място. Това ми е рецептата да си изкарам добре при всякакви обстоятелства – просто да съм с правилните очаквания. Затова и реших, че е важно да обърна внимание на това и тук. Ако пък за вас такава навалица би била непоносима – просто отидете по друго време, езерата са красиви през цялата година (дори през зимата!)
В заключение искам да кажа, че освен красотата на самото място, нещото, което ме впечатли най-много беше именно умението на хърватите да… правят туризъм, най-просто казано. Като формулата не изглежда много сложна: създай възможно най-добрата организация за посещение + въведи стриктни правила и контрол + накарай туристите да си платят за това. На практика така са успели да намерят баланса между това да привличат туристи, но и да „опазят“ природата в парка. Трудно ми е да не направя сравнение с едно много подобно място в България, където държавата от години системно се проваля в това да успее да постигне същото… Остава надеждата, че това някой ден ще се промени, а дотогава ще се дивим на такива места в чужбина.

Comment