Лятото е време за море, но и за планина. Всъщност (почти) всяко време си е време за планина, стига да сме достатъчно подготвени и опитни. Дългите и топли летни дни, обаче, според мен най-много предразполагат за разходки сред природата. Слънце, зеленина, птички… Физическото натоварване е факт, но пък така си почиваш психически… Въобще планината ми е адски любимо място, дори май малко по-любимо от морето…
Та това лято освен за море, както винаги отделяме и място за планина. И понеже Трънско ми е слабост, в края на месец юли решихме да си направим еднодневна разходка до връх Драговски камик в Гребен планина. Тук обаче е важно да отбележа, че разходката не е подходяща за крайно горещи дни (нещо, което ние не съобразихме съвсем) – тази планина си е сравнително ниска и жегата не прощава. Така че изберете по-прохладен ден. Положителното е, че това е едно от местата, които са подходящи и за есента и пролетта.
Гребен планина
Преди да разкажа от къде изкачихме връх Драговски камък, искам да отбележа, че Гребен планина е гранична планина – част от нея се намира в България, а другата част (по-голямата) – в Сърбия. Най-високият ѝ връх е Дзиглина ливада и се намира зад границата ни – висок е 1337 метра. Най-високият връх на нашата територия е връх Голеш, висок 1156 метра. Доста по-популярен е обаче връх Драговски камик, наричан „Трънския Матерхорн“ заради пирамидалната си форма. Той от своя страна е висок 1118 метра.
За връх Драговски камик
Връх Драговски камик може да бъде изкачен от по няколко пътеки. Единият вариант е от село Врабча, но той като че ли е малко по-изморителен. Другият е от село Филиповци, като от тук тръгват две пътеки – едната следва жълта, а другата червена маркировка. Пътеката с жълтата маркировка е малко по-трудна, тъй като на едно място трябва да се преодолее каменен праг. Ние решихме да тръгнем по червената маркировка и да го даваме по-лежерно.
За пътеката
Пътеката тръгва от Драговската махала, до която се стига по една отбивка вдясно, малко след като излезете от село Филиповци, пътувайки в посока Трън. Пътят тук е тесен, но не се кара дълго – след влизане в махалата се подминава църквата, а в лято от пътя, приблизително на тези координати, има удобно място за паркиране. От тук се тръгва покрай реката – в началото пътеката е малко обрасла, явно заради обилните дъждове в началото на лятото, но не е нищо сериозно. Маркировката е отлична, със сигурност благодарение на Трънското туристически дружество, което се грижи с голямо старание за всички пътеки в региона.
По пътя срещнахме стадо крави, така че го имайте предвид, ако сте с куче. Ние си изкарахме акъла, тъй като Лия рязко си седна на ушите и трябваше да я гоним, но слава богу след няколко минути „започна да чува“ и се върна при нас. Стана ни и доста гузно за кравите, които със сигурност изплашихме ненужно, но поне в крайна сметка нямаше инциденти.
Пътеката има няколко разклонения – още в началото за Драговското врело, след това за Драговския водопад и накрая за Бежанската пещера. Първите две ние решихме да оставим за на връщане (връщането не се получи както го бяхме планирали, но за това след малко), а Бежанската пещера пропуснахме, тъй като в нея имаше… крави. 😀
След доста потене (вече споменах, че е добре да планирате прехода за по-хладен ден), около час и половина след като тръгнахме, бяхме на върха. Гледките от тук са във всички посоки и са много красиви.
Връх Стакьов камик и село Врабча
Тук решихме да не се връщаме, а да продължим по билото към връх Стакьов камик (1050 метра) и село Врабча, а защо не и до първенеца на Гребен планина – връх Голеш. Направихме кратка почивка и потеглихме. Пътеката постепенно влиза в гората, което си беше истинска благодат. Отново се следва червена маркировка, а до връх Стакьов камик след около 40-45 минути има отбивка вляво. Има табели, така че няма как да се заблудите. Дотук ни отне общо час.
Направихме почивка за обяд и бяхме изправени пред избор – или да продължим, или да се върнем. Колебанието ни беше продиктувано от това, че вече се бяхме опекли сериозно и почти нямахме останала вода. След кратко умуване, решихме да слезем до село Врабча, което беше сравнително близо, с надеждата, че в селото има чешма (а ако нямаше, просто щяхме да почукаме на някоя порта…). И така, върнахме се на пътеката и започнахме да се спускаме. До селото ни отне може би около половин час, честно казано тук не засякох.
За наше огромно щастие, в селото действително има чешма, на която утолихме жаждата си. Тук обаче ситуацията рязко се промени, тъй като Лия явно беше прегряла сериозно и очевидно не беше добре. Няма да навлизам в подробности, но определено това ни беше голям урок да не ходим по ниските планини в големите жеги, особено пък с нея. И така, връщането до началната точка стана по шосето, тъй като беше по-бързо и… равно. Връх Голеш остана за следващото ни идване в Трънско.
В заключение мога да кажа, че планина Гребен е доста приятна и подходяща дори за начинаещи планинари. Просто, пак да се повторя, не ходете в жегите и внимавайте с кравите. 😁
Comments (2)