След като вече ви разказах за приключенията ни в Трънско (ама наистина си беше приключенско, макар и да не го бяхме замислили така), се отправям към Тетевенския Балкан, където бяхме още на следващия ден. Да, не са много близо двете, но тазгодишните ни планове за планина претърпяха много (неочаквани) промени и… така се получи просто. 😀 И така, в първия ден на август се отправихме по екопътека „Нагоре към слънцето“.
Тази екопътека всъщност посещавахме за втори път – първият беше през един топъл февруарски ден, но тогава изминахме само половината от нея, тъй като след средата беше заснежено и самата пътека не се виждаше, та решихме да не си правим експерименти. Това обаче ни даде добър повод да се върнем това лято и определено не съжалихме.
Как се стига
Екопътека „Нагоре към слънцето“ е съвсем близо до град Тетевен, по пътя към село Бабинци. Точната локация с началото е ето тази. На един завой е и има уширение до пътя, на което може да паркирате. Няма твърде много място – за 2-3 коли, но пък и двата пъти като ходихме, почти нямаше други хора освен нас. Тук има и табела, която дава повече информация за пътеката.
За пътеката
Както гласи и табелата, пътеката е около 3 километра и води до връх Червен, висок 1222 метра. Денивелацията от началото до края е малко повече от 200 метра и няма някакво сериозно изкачване. Изминава се за около 2 часа, като при нас това време включи и една почивка по средата.
Пътеката е маркирана със синя маркировка, но и като цяло трудно можете да се объркате – ясно е накъде трябва да се върви. В началото се минава през гориста местност, като тук искам отново да алармирам, че в региона има кравички и козички. Няма нищо страшно – срещата с тях не е опасна, но ако сте с куче е по-добре то да е вързано (освен ако не сте сигурни, че ще ходи до вас и ще ви слуша във всяка ситуация). А панорамните гледки ви съпътстват и тук.
Някъде по средата на пътеката се излиза на една широка поляна, тук има и беседка и като цяло мястото е подходящо за почивка, ако имате нужда от такава. В двете посоки се откриват много красиви гледки. Следва отново влизане в гората за кратко и излизане панорамна площадка. Малко след панорамната площадка е единственото място, на което може да се объркате, тъй като пътеката се разделя на две – трябва да тръгнете по горната.
След малко пред вас ще се открият още по-красиви панорамни гледки и този път стада с кончета и овчици. Продължава се по откритата поляна, а гледките стават спиращи дъха. В края на пътеката има изградена платформа. Имало е и маси с пейки, но при нашето посещение не бяха в много добро състояние. Долу се вижда град Тетевен.
Какво следва?
Тук може да хапнете за обяд и да се полюбувате на наистина разкошния Тетевенски Балкан. Ние видяхме на картата, че има още един връх, който е казва Червен и който подсякохме на идване и решихме да пробваме да го качим. Пътеката обаче се оказа в много лошо състояние (направо си я нямаше) и се наложи да се върнем.
Друг вариант е близкият връх Острич, който се намира точно над паркинга, от който тръгнахме. Вижда се често и по време на прехода, както и в края му. За него качването става по друга екопътека, която тръгва от село Бабинци, а горе има изграден параклис. Ние нямаше да имаме време да качим и него, така че го оставихме за следващия път.
Много приятна и лесна беше тази разходка, а панорамните гледки определено си заслужаваха. Честно казано през цялото време не можех да повярвам, че сме едва на 1200 метра надморска височина, усещането беше, че сме много по-високо. Бих я препоръчала за изминаване дори с деца. Мисля, че това е едно то местата, на които с удоволствие бих се върнала отново.
