Може би сте чували за инициативата „Plastic Free July“ или „Юли без пластмаса“, която беше отбелязана за трета поредна година в България през изминалия месец. Идеята ѝ е изцяло да спрем еднократната пластмаса в продължение на един месец (или за по-малко време в рамките на месеца, според възможностите си). Тази година инициативата беше подкрепена от редица български организации и блогъри, които цял месец споделяха своя опит и идеи за намаляването на пластмасата – можете да ги видите в двете части на събитието тук и тук.
Аз разбира се също реших да се включа и то с особено големи ентусиазъм и решителност. Вече няколко години усилено „работя“ за намаляването на пластмасата в живота си, като последната година направих множество стъпки за това (за които ще ви разкажа в друга статия) и си казах, че ЕТО – сега е моментът да дам всичко от себе си и да живея един месец без пластмаса.
Разбира се, не се получи както очаквах и това доста ме разочарова и натъжи в началото. В последствие обаче реших да „сменя настройката“ и да погледна по-философски на нещата. „Юли без пластмаса“ не трябва да е непременно перфектен. Целта му е да ни научи на нови неща, да ни мотивира още повече и така да продължим със свежи сили по пътя към живота без пластмаса.
И така, ето какво научих аз след цялата тази работа. Един своеобразен списък, който може да ви е полезен във вашия път към намаляването на пластмасата за еднократна употреба, а и към който аз самата ще мога да се връщам след време, за да си сверявам часовника.
Когато си вземаш нещо за пиене, винаги пояснявай, че не искаш сламка
Всъщност това е нещо, което знам отдавна и практикувам доста успешно. „Без сламка, моля“. И все пак ми се случи веднъж да забравя да го спомена (тук обаче моят велик приятел ми напомни да го направя преди да е твърде късно, хехе). Дори да си се сетил за сламката, бонус въпрос през юли на плажа е „в какво ще ми сипете бирата“? Обикновено става въпрос за пластмасова чашка, която можеш да замениш с твоя лична, ако си носиш (а ти, разбира се, си носиш).
Ако все пак ти сложат сламка (въпреки добавеното „без сламка, моля“), не е краят на света
Наистина не е. В началото доста се дразнех, но вече успях да се самоубедя, че и това е процес. Просто правя любезна забележка на сервитьор(ката) (не с цел порицание, а просто защото даването на сламка е и техен навик и трябва да им се обърне внимание – следващият път вероятно няма да сгрешат).
Ако откажат да ти сипят във твоя, непластмасова чаша, просто не си купувай
Не е голяма работа. На мен често ми е неудобно да откажа питие, което вече съм поръчала и отчитам това като грешка от моя страна. Няма нищо лошо или срамно да откажа поръчка, защото начинът ѝ на поднасяне не ми допада (това трябва да се случи преди поръчката да е сервирана, разбира се).
Винаги си носи 2-3 многократни торбички в чантата/колата
Колкото и да планирам предварително всяко пазаруване, все се случва да искам да си взема едно кило череши, минавайки покрай пазара. Затова се научих винаги да имам многократни торбички в мен – за всеки случай (да, чантата ми е голяма и пълна).
Ако е 35 градуса и умираш от жажда, но няма от къде да си напълниш вода, е окей да си купиш бутилирана
Това е метафора за всякаква подобна ситуация. Понякога просто се случва така, че трябва да си купим нещо в пластмаса. Не трябва да се самобичуваме когато това се случи. В екстремни ситуации (или в условията на пандемия), понякога се налага да правим компромиси.
Трябва да си поставяме реалистични цели
Ами… да. Наистина много ми се искаше да спра цялата пластмаса за целия месец юли, но просто не се получи. Намаляването и спирането на пластмасата е процес, който отнема време и е нормално понякога да не успяваме в нещо, да правим грешки. Така се учим и продължаваме напред. Ако ни е трудно да направим едномесечно предизвикателство, може да започнем с тридневно, едноседмично и т.н. Малко по малко ще се получи. 🙂
Това са най-важните уроци, които научих по време на този „Юли без пластмаса“. Въпреки че далеч не се справих перфектно, имаше много ситуации, в които успешно успях да избегна пластмасата. Знаейки че правя предизвикателството се чувствах по-смела и решителна в много от тях. Понякога пък просо не се получаваше, но си избрах да гледам позитивно на тези моменти и следващият път да съм по-добра. И се надявам, че тази статия ще даде кураж и мотивация на някого също да опита да намали пластмасата. 🙂
*Главната снимка от статията е на Markus Spiske.
Comments (2)