Колкото и да обичам високите върхове и дългите преходи, понякога не отказвам и някоя и друга приятна и лесна екопътека. 😀 Ей така да си се разходя, лекинко, бавничко, спокойничко. Да изям един сандвич, защото ми се яде сандвич, а не защото ми трябва извинение да си поема малко въздух. Точно такава разходка си направихме в началото на септември по екопътека „Бяла река“. Чудна и много лесна екопътека.
Къде е пътеката?
Екопътека „Бяла река“ се намира в Централен Балкан, близо до град Калофер. Още на влизане в града (от София) се свива вляво (има голям надпис „ПАНИЦИТЕ“). Малко след това пътят за Паниците се отклонява, обаче, а вие продължавате към Калоферския манастир „Рождество Богородично“. Имайте предвид, че пътят е наистина много лош и въпреки че е само 6 км., пътуването по него отнема много, много време… Някъде по средата ние се отказахме от колата, паркирахме я отстрани на пътя и продължихме пеша. Малко по-нататък, с наближаването на манастира, пътят става асфалтиран, но не съжалихме, че сме оставили колата – просто си се разходихме допълнително. А екопътеката започва малко след манастира, но преди да стигнем до него разгледахме и самия манастир.
Калоферски манастир „Рождество Богородично“
Калоферският манастир „Рождество Богородично“ е основан през 17 век в близост до средновековното селище Звъниград. Впоследствие е разрушен и възобновен отново в началото на 19 век, за да бъде разрушен отново по време на Руско-турската освободителна война и възстановен след това през 1881 г. 100 години по-късно, през 1981 г. започва процес по цялостно възстановяване и водоснабдяване на комплекса като реставрацията приключва през 1984 г. Храмът е изографисан през 2003 г. от художниците Михаил Минков и Нанко Нанков.
Екопътека „Бяла река“
Както споменах, екопътеката започва малко след манастира и е точно в началото на Национален парк „Централен Балкан“. Кръгова е и се движи покрай реката като я пресича няколко пъти по изградените дървени мостчета (които са в много добро състояние!). Ту сте на единия, ту на другия бряг. Дължината ѝ е под 2 км. и разходката по нея отнема около час.
Има и малко изкачвания по дървени стълби на няколко места, но нищо страшно – пълно е със семейства с малки деца, които също се справяха чудесно. А гледките наоколо са много приятни – зеленина и водоскоци, а в далечината се вижда и връх Ботев. Това, което много ми хареса е, че навсякъде има информационни табели, които имат образователен характер относно различните животни и растения, които се срещат в региона.
Допълнителна информация
Между манастира и началото на пътеката има няколко капанчета, където може да хапнете. Ние не ги пробвахме, а само си купихме вода, тъй като никъде нямаше чешма, освен в манастира, но там ни предупредиха, че тя не става за пиене. Така че бих посъветвала по-скоро да си вземете повечко вода, особено, ако е по-горещо. Ако тръгнете по-рано и имате повече време, може да минете и през Калофер и Къщата музей на Христо Ботев.
А ако търсите още идеи за Централен Балкан, може да разгледате статиите ми за хижа Мазалат и връх Козя стена.
Comments (5)