Категория: Приключения

Лятото е тук, за да остане. Най-после! 😀 Това неминуемо води до въпроса къде да избягам от горещите софийски улици. Ако и вие си падате по горските разходки и обичате да „колекционирате“ върхове, вземам ви на разходка с мен до връх Попов дял. 😊

Както и преди съм споменавала, Родопите имат много специално място в сърцето ми и всяка година поне веднъж ги посещавам за няколко дни. През 2019 година една от дестинациите ни беше Белинташ, който е и част от Родопския триъгълник – тогава и научих за него. Другите две места са Кръстова гора и Караджов камък, които бяхме планирали да посетим през 2020 година, но поради лошо време тогава видяхме само Кръстова гора.

И така, тази година решихме най-накрая да обиколим и трите места, като първоначалният план беше да го направим изцяло пеша, но поради някои непредвидени обстоятелства (това е обяснението на всичко, което ми се случва в последните две години) в последния момент трябваше да променим плана.

Искърското дефиле е несъмнено едно от най-красивите места в България и ние го посещаваме поне веднъж всяка година. Досега това винаги се е случвало след края на лятото. Есента шари много красиво дърветата и гледките са зашеметяващи. Тази година, обаче, за пръв път се разходихме в околността през пролетта и то на връх Великден. И за да „уважим“ сезона на водопадите, отидохме до водопад „Под Камико“ по едноименната екопътека.

Едно от предимствата (за мен) на това да живееш в София е, че повечето от половината български планини се намират само на час с кола от града. А за планинар ентусиаст като мен, това си е истинско щастие. 😀 На фона на Витоша, някои от тези планини са доста непопулярни, а определено си заслужават да бъдат опознати. Такава е и Чепън планина, която се намира до град Драгоман.

Пролетта официално е тук (въпреки че днес все още упорито се крие от нас) и с това дойде и сезонът на водопадите. Затова, специално за „ловците“ на водопади, днес ще ви разкажа за водопад „Скока“, който се намира в покрайнините на град Тетевен, в края на екопътека „Под пръските на водопада“.

Зимата вече наднича зад ъгъла, но по всичко личи, че слънчевите дни не са съвсем свършили. Затова не бързайте да прибирате туристическите обувки! Само се облечете по-топло и беж на лов за есенни приключения! 😊 А ако искате хубавото време да ви е (почти) на 100% сигурно, най-добре се отправете към южна България. В края на октомври и ние се разходихме в там – посетихме Мелник и отидохме пеша (да, пеша!) до Роженския манастир. Това не беше първият път, в който съм в региона, но нямах представа, че тук се крие чудна пътека от града до манастира, осигуряваща зашеметяващи гледки към Мелнишките пирамиди и околните планини.

Колкото и да обичам високите върхове и дългите преходи, понякога не отказвам и някоя и друга приятна и лесна екопътека. 😀 Ей така да си се разходя, лекинко, бавничко, спокойничко. Да изям един сандвич, защото ми се яде сандвич, а не защото ми трябва извинение да си поема малко въздух. Точно такава разходка си направихме в началото на септември по екопътека „Бяла река“. Чудна и много лесна екопътека.